Спасяването на испанските банки, обявено на 9 юни, беше разочарование дори и по стандартите на еврозоната, чиято финансова помощ обикновено се посреща с одобрение, само за да претърпи бърз неуспех впоследствие, пише авторитетното британското списание The Economist.
Успокояването на финансовите пазари продължи само няколко часа след обявената помощ. Скоро след това доходността по испанските облигации започна да се покачват, а в течение на няколко дни достигнах най-високите си нива, откакто е въведено еврото в страната. Ако тази тенденция се запази, Испания ще изпадне в неплатежоспособност. Доходността по германските ДЦК - инвестиционното убежище в еврозоната - също нарасна застрашително. Инвеститорите се чудят дали самото евро ще оцелее.
Все пак спасителният пакет има и някои силни страни. За разлика от спасяванията на Гърция, Португалия и Ирландия, този път кредиторите действаха експедитивно. Парите за укрепване на банките бяха предложени на Испания преди страната да бъде изолирана от финансовите пазари. А сумата по заемите в размер на до 100 млрд. евро се счита за достатъчно голяма, за да подкрепи банките в случай, че икономиката се свие още повече. Останалите детайли по спасяването са все още неясни, но лихвеният процент върху финансовата помощ със сигурност няма да надвишава 6,7% - нивото, което 10-годишните испански ДЦК достигнаха през тази седмица. Помощта освен това, за разлика от други подобни, не изисква обременителни изисквания за още фискални рестрикции.
Преди една година подобно прочистване на банковия сектор с външна помощ щеше да ползотворно, но не и сега, когато колапсът на имотния и банковия сектори бе допълнен от мащабна загуба на инвеститорско доверие. Капиталът продължи да напуска страната с огромна скорост през последните месеци поради две причини. Първо, инвеститорите са особено притеснени от порочния кръг на отслабващата икономика, нестабилни банки и влошаващи се държавни финанси. Второ, те губят доверие в сигурността на общата валута и мястото на Испания в нея. Спасяването на банковия сектор не успя да смекчи първите притеснения на инвеститорите и не направи нищо по отношение на вторите. Затова и няма да проработи.
Нека започнем с опасната връзка между банките и бюджета. Вместо да вложат фондовете директно в банковата система, „спасителите“ ги отпускат в ръцете на правителството. Този ход може да увеличи държавния дълг на Испания с цели 10% от БВП. Нещо повече, ако парите бъдат отпуснати от постоянния спасителен фонд за еврозоната (ESM - European Stability Mechanism), то заемът ще е с приоритет пред изплащането на обикновените ДЦК. В резултат, разходите по заемите може да нараснат още повече, докато инвеститорите се тревожат, както за платежоспособността на правителството, така и за мястото си на опашката от негови кредитори.
Относно втория проблем, съществува основателна причина за притеснения. А именно, че липсата на доверие в еврото ще се задълбочи в бъдеще. На 17 юни ще се проведат повторните избори в Гърция. Ако бъде избрано правителство, което е решено да наруши условията на спасителната помощ за страната, то тя скоро може да се озове извън еврозоната. А това ще засили притесненията не само за бъдещето на Испания, но и за това на Италия, където доходността на облигациите се изстреля нагоре след съмнения от пренасяне на кризата.
Въпреки всичко, което се случва в тези страни, истинският източник на несигурност относно еврото е Германия и нейните европейски партньори, които не успяха да се ангажират с нивото на интеграция, необходимо, за да се стабилизира общата валута. Отдавна твърдим, че помощни фондове, отпускани на страните една по една, няма да помогнат. Нужни са цялостни промени, включващи в някаква степен общи дългове, както и стъпки към създаване на банков съюз, който ще отговаря за банките в еврозоната. Финансовата помощ за Испания можеше да бъде „първата стъпка“ към подобно решение чрез директно вливане на ликвидност в испанските банки. Вместо това обаче те избраха леко подобрена версия на стария подход, а той лекува симптомите, но не и болестта.
12:50 | 12.09.22 г.