След като 100 млрд. eвро бяха обещани от еврозоната за рекапитализиране на испанските банки, правителството неколкократно настоя тази помощ да не бъде наричана спасяване, пише британският Economist.
„В никакъв случай не може да бъде назована така“, каза испанският министър на икономиката Луис де Гиндос, докато обявяваше успеха на сделката. Преговорите със 17-те министри на финансите от еврозоната приключиха на 9 юни след конферентен разговор, продължил два часа и половина. Министър-председателят Мариано Рахой заяви: „Това е заем с много благоприятни условия“. Когато на следващия ден г-н Рахой даде изявление, той спомена „случилото се вчера“, сякаш финансовата помощ е срамен инцидент, който не бива да се споменава. По-късно той отлетя за Полша да погледа футбол. Подобна испанска реакция е разбираема, макар и леко комична, имайки предвид важността на банковия сектор. Подходът на страната за справяне с кризата също бе белязан от смесица от гняв и отричане, за да стигне единствено до провал. Добрите новини са, че този заем най-сетне показва готовност за справяне с проблемите и че според анализатори сумата е достатъчно голяма, за да предотврати бъдещи проблеми. Правителството ще очаква оценката на две независими консултантски компании до 21 юни – Oliver Wyman и Roland Berger, преди да реши от колко пари има нужда всяка банка. Стойността на заема надхвърля двукратно капиталовата дупка от 40 млрд. евро, установена от Международния валутен фонд на 8 юни, макар че фонда препоръча на Испания и буфер, в случай, че нещата се влошат. Също така е важно правителството да поиска достатъчно пари, за да може да убеди пазарите, че не подценява капиталовите нужди за трети път – както през февруари и март, когато поисканата рекапитализация на банките на стойност 80 млрд. евро се оказа недостатъчна. Финансовата помощ от еврозоната ще бъде преведена през правителствения Фонд за преструктуриране на банките и ще бъде прибавена към държавния дълг на страната. В случай, че бъдат използвани всички пари, 10% от БВП ще бъдат прибавени към дълга. Но дори тогава дългът спрямо БВП няма да надмине 100% до 2015 година, което е значително по-малко от дълговете на други страни. Въпреки всичко някои детайли покрай спасяването остават неясни. Първо, не е сигурно какви условия ще придружат „заема“. Въпреки че правителството отхвърля тезата за допълнителни мерки, кредиторите заявиха готовност да следят внимателно мерките относно дефицита и структурните реформи: „Прогресът в тези области ще бъде оценяван внимателно и редовно, паралелно с финансовото подпомагане“. Еврогрупата спомена и за „хоризонтални структурни промени в испанския финансов сектор“, което би могло да означава нещо. Второ, Еврогрупата не уточни дали „заемът“ ще бъде отпуснат от съществуващия временен спасителен фонд (EFSF) или от новия механизъм за европейска стабилност (ESM), който ще влезе в действие от юли. Този въпрос е важен, защото заемите от EFSF не са привилегировани спрямо останалите кредитори на страната, докато тези от ESM имат приоритет пред частния дълг. Вторият вариант може да изплаши инвеститорите в испански ДЦК. Интересно е как ще реагират пазарите на това спасяване. От една страна, изчистването на банковата система е стъпка в правилната посока, но не е достатъчна сама по себе си. От друга страна, се очаква икономиката на Испания да се свие през тази и следващата година. Малко е вероятно помощта за банките да обърне тази тенденция, дори и да облекчи кредитната криза в страната. А ако Гърция излезе от Еврозоната, е възможно Испания да се окаже изолирана от капиталовите пазари.
00:38 | 13.09.22 г.