Испанският премиер Мариано Рахой поиска 100 млрд. евро, за да рекапитализира банките си. По този повод Ирландия, която няма достъп до облигационните пазари от 2010 г., заяви, че може да използва отстъпките, извоювани от Испания, за да си върне част от 63-те млрд. евро, които похарчи през последните 3 години, за да спаси банковия си сектор, пише Bloomberg.
„Ирландия се надява ситуацията в останалите страни от еврозоната да се влоши допълнително. Това би подкрепило аргументите й“, казва Дърмът О'Лиъри, икономист на базирания в Дъблин инвестиционен посредник Goodbody Stockbrokers.
След като през 2008 г. Европейската централна банка (ЕЦБ) поиска от правителствата в еврозоната да се погрижат за банките си, Ирландия пое управлението на 5 от 6-те най-големи финансови институции в страната. От тогава Дъблин обслужва дълговете на тези банки.
„Ние сме на предната линия“, заяви на 7 юни ирландският министър на енергетиката Пат Рабит. „Понесохме тежък удар, за да защитим европейската банкова система. Искаме това да бъде отчетено“.
Испанският министър на икономиката Луис Де Гуиндос, който отправи искането за рекапитализиране на банките в страната на 9 юни, определи условията по спасителната програма като „много изгодни“.
Миналата седмица ирландският премиер Енда Кени заяви, че всяка привилегия, предложена на Испания трябва да бъде на разположение на всички страни от еврозоната.
Цената за рекапитализирането на ирландската банкова система увеличи дълговата тежест за страната до около 120% от брутния вътрешен продукт (БВП).
През изминалата седмица доходността по ирландските ДЦК, достигащи матуритет през 2020 г., се понижи с 4 базисни пункта до 7,37%.