Триумфът на политиката над икономиката в Европа

Икономиката и по-конкретно икономическите теории в крайна сметка винаги отстъпват пред политическия императив. Затова бързо променящият се европейски политически пейзаж, породен от бунта на електората във Франция и Гърция срещу подкрепяните от Германия мерки за бюджетни икономии, задължително ще засегне и икономическите политики в Европа, пише Шломо Бен-Ами в коментар за Project Syndicate.

Подобен императив действаше през следвоенната европейска история. Всъщност промяната на Европа от съюз на умерените навици на Европейската икономическа общност до общия пазар и общата валута на днешния Европейски валутен съюз е сама по себе си фундаментален политически ход, разбира се, със стратегически намерения.

Франция искаше да укроти германската мощ чрез впрягането ѝ в европейския проект, а Германия бе готова да пожертва марката в името на френското одобрение за обединена Германия – кошмарът на Европа от близкото минало.

Без съмнение, една икономически силна Германия е жизненоважна за европейския проект, дори само защото историята сочи колко опасна може да бъде една нещастна Германия. Всъщност благодарение на еврото – и на очарования европейски пазар, който го подкрепя – Германия днес е втори износител в света (след като Китай я задмина през 2009 г.)

Европа обаче винаги е срещала трудности в приемането на условията на една самоуверена, високомерна Германия. Настоящата политическа бъркотия в Европа го показва - независимо колко абстрактни могат да бъдат чувствителните предписания на канцлера Ангела Меркел за строги икономии, те приличат на германски диктат.

За мнозина притеснението не е само историческия за Европа „германски проблем“, но и че Германия би могла да престане да изнася за останалата част от Европа същия призрак на радикална политика и агресивен национализъм, който икономическият ѝ успех е пренесъл у дома.

Щом кризата се превърна в тъжна ежедневна реалност за милиони безработни – особено за изглежда загубеното поколение млади, безработни европейци – институциите на Европейския съюз също станаха мишена на народния гняв.

Тяхната некомпетентност, въплътена в тромава система на управление и в безкрайни неубедителни преговори, както и липсата на демократична легитимност бяха отречени от милиони гласоподаватели от целия континент.

Европейският опит показва, че подчиняването на обществото на икономически теории е политически несъстоятелно. Обществената уязвимост и разочарованието от неуспеха на политическата система да осигури решения са онази почва, върху която радикалните движения са израствали винаги, за да предложат лесни решения.

Един страничен продукт на подобно късо съединение между традиционните лидери и гласоподавателите винаги е водело до политики на подчертана етническа идентичност, ултранационализъм и безспорен фанатизъм. Бившият френски президент Никола Саркози предаде поста, опитвайки се отчаяно да призове към точно такива чувства в последното си усилие да избегне политическото фиаско.