Четиринадесетгодишната история на Европейската централна банка (ЕЦБ) може да бъде описана в 5 фази, пише Дейвид Марш, анализатор на MarketWatch в коментар за изданието.
С ескалацията на дълговата криза изглежда банката навлиза в шести етап – този на взаимните обвинения.
Може да предвидим и 7-ма фаза, при която договорът за еврото ще бъдат прекратен или изменен. Ако това се случи, ще е необходима силна централна банка.
Ето защо дори еврото да изчезне, ЕЦБ ще продължи да съществува.
Миналата седмица президентът на институцията Марио Драги изтъкна ограниченията на монетарната политика и наблегна на политическата отговорността за решаването на кризата.
При евентуална дезинтеграция на единната европейска валута ЕЦБ ще има ключова роля, като например да гарантира европейската разплащателна система. Това е изключително важно в момент на сътресения и несигурност.
Какво се случи по време на предишните фази? Създаването на еврото между 1998 г. и 2003 г. беше първата фаза от историята на банката. Тя съвпада с мандата на първия президент на институцията Вим Дуйзенберг, който имаше проблеми с мощта на долара и скептицизма на финансовите пазари.
Втората фаза обхваща периода на консолидация. Той стартира през ноември 2003 г. с назначаването на приемника на Дуйзенберг - Жан-Код Трише.
По това време ЕЦБ беше замесена в опитите на някои европейски правителства да пренапишат правилата за фискална дисциплина, договорени в пакта за стабилност и растеж.
Институцията обича да припомня бюджетната фриволност на френското и германското правителство в периода 2003 г. – 2004 г. През двете години Париж и Берлин отчитат среден бюджетен дефицит от 3,4% от брутния си вътрешен продукт (БВП) – в крайна сметка не чак токова голямо прегрешение.
Фаза 3 бяха дни на самодоволно самозабравяне, докато еврото набираше скорост.
Този период беше характеризиран от небрежността на институцията, позволила акумулирането на огромни и нарастващи дисбаланси в еврозоната.
Неотдавна бившият президент на Европейската комисия (ЕК) Жак Делор заяви, че управителният съвет на ЕЦБ е трябвало да използва периода на затишие преди настоящата криза, за да идентифицира потенциални проблеми.
Четвъртата фаза - от 2007 г. до началото на кризата – бяха дните на триумф. На 10-годишния юбилей на еврото през юни 2008 г. Трише обвини критиците на еврозоната в късогледство и песимизъм.
През 2009 г. с разкриването на пълните размери на фискалната каша забъркана от Гърция ЕЦБ навлезе в петата фаза - периодът на кризата, който както изглежда започва да отстъпва място на нова етап – този на взаимните обвинения.
Какво ще се случи после? Сега бъдещето на еврото все повече зависи от Испания - границата, от която връщане назад вероятно няма.
Ако случаят е именно такъв, седмата фаза - на дезинтеграцията на единната европейска валута - скоро ще настъпи.
08:43 | 30.08.22 г.