Европейският елит отчаяно се опитва да избегне развитие на кризата в стил Lehman Brothers. Европа обаче може и да се нуждае от един „Lehman момент“, за да премине отвъд състоянието на безкрайна криза, пише FT.
Когато Lehman фалираха през септември 2008 г., американската политическа система вече се беше уморила да спасява големи финансови институции. Правителството във Вашингтон отърва от банкрут Bear Stearns, макар и косвено, както и подкрепи държавните ипотечни агенции Fannie Mae и Freddie Mac.
Всички тези стъпки бяха достатъчни, за да подкрепят всяка една от финансовите институции, но се оказаха крайно недостатъчни, за да спрат разпространението на „заразата“ и да възстановят доверието.
Проблемът не беше в конкретни банки, а в системата като цяло. Банковият сектор беше печално недостатъчно капитализиран. Беше пресечен и достъпът до нов частен капитал заради загубите на банките от експозициите към сектора на имотите и структурираните кредитни портфейли.
Решението беше ясно – принудителна рекапитализация на банките. Политическата воля за налагането му обаче не беше достатъчна, още повече, че ясно се осъзнаваше, че банките сами са си създали този проблем.
Фалитът на Lehman Brothers обаче мобилизира политическата воля да бъде приложено цялостно решение на проблема. Въпреки всичките си недостатъци, предприетите мерки постигнаха основната си цел – предотвратяване на нови големи банкрути.
Това от една страна доведе и до стабилизиране на доверието на инвеститорите, а от друга заздрави американския банков сектор и днес ситуацията в Щатите коренно се различава от ситуацията в Европа, отбелязва изданието.
Очевиден трябва да е паралелът с еврозоната. За да се възстанови стабилността на европейския валутен блок, институциите трябва съвместно да гарантират общи еврооблигации, да въведат централизиран фискален контрол, да приемат общоевропейска схема за гарантиране на депозитите и да наложат банкова рекапитализация.
Политическата воля за това обаче няма да се прояви, докато все още европейските лидери имат възможност да си купуват време. Докато тази опция е налице, европейските политици ще продължат да се възползват от нея.
Ако Гърция обаче излезе от еврозоната, европейските политици вече няма да могат да си купуват време. Те ще имат само един избор – или да създадат истински съюз, или да оставят еврозоната да се разпадне, пише вестникът.
Когато се стигне до този избор, прилагането на всеобхватни мерки ще получат много по-голяма легитимност и широка обществена подкрепа.