Не е имало официално съобщение. Не са били обявени никакви условия. Но гръцката банкова система е била подкрепяна от оценявана на около 100 млрд. евро извънредна ликвидност, осигурена от централната банка на страната и одобрена тайно от Европейската централна банка, пише Ралф Аткинс в свой материал за британския вестник Financial Times.
Ако на Гърция се наложи да напусне еврозоната, конкретната причина може да бъде решението на ЕЦБ да изтегли ликвидността, която предоставя.
Продължителното използване на „спешната ликвидна помощ“ в подкрепа на банките в най-слабите икономики бе сред най-малко посочваните черти на кризата в еврозоната.
За разлика от нормалното осигуряване на ликвидност, и първоначално възприемана като временен инструмент, който да бъде използван от националните власти при проблеми в банките, спешната ликвидна помощ се оказа животоспасяваща за финансовата система в Ирландия, а сега дори в по-голяма степен в Гърция.
По този начин тя предостави на ЕЦБ, която разполага с контрола от последна инстанция върху инструмента, значителна власт да определя съдбата на отделните страни. Дали тази власт някога е била използвана, остава неясно.
Спешната ликвидна помощ е нещо, за което ЕЦБ е силно резервирана в представянето на информация, дори за това къде и кога това се е случило.
„Не обявявате, когато сте в извънредно положение, тъй като тогава влошавате положението. Така че наистина не виждам полза да бъдем по-прозрачни“, заяви управителят на белгийската централна банка и член на управителния съвет на ЕЦБ Люк Кун в интервю за Financial Times през настоящия месец.
Гардът на ЕЦБ падна през миналия месец, но малко късно. Седмичното ѝ финансово съобщение, публикувано на 24 април, показа неочакван ръст от 121 млрд. евро в невинно озаглавеното перо „други искове към кредитните институции от еврозоната“ - резултатът от всички спешни вливания на ликвидност, подведени под общ знаменател.
По определение тези 121 млрд. долара бяха минималното количество от осигурените спешни вливания на ликвидност от евросистемата – мрежата от централните банки на страните-членки на еврозоната.
Чрез претърсване на съобщенията на ЕЦБ и централните банки, анализаторите оттогава събраха парче по парче още подробности. Например анализатори на Barclays пресметнаха, че Гърция в момента използва 96 млрд. евро спешно вливане на ликвидност, като 41 млрд. евро от остатъка са за Ирландия, а 4 млрд. евро – за Кипър.