Ако сметката е вярна, използването на спешните вливания на ликвидност надхвърля сумата от 140 млрд. евро – над 10% от средствата, отпуснати на банките от еврозоната чрез стандартни операции в рамките на монетарната политика.
Заради рисковете допълнителната ликвидност да създаде инфлация, спешна ликвидна помощ в размер над 500 млн. евро изисква одобрението на 23-членния управителен съвет на ЕЦБ, като прилагането на инструмента може да бъде спряно, ако две трети от членовете му се противопоставят във всеки конкретен случай.
Важното е, че рисковете падат по-скоро върху съответната национална централна банка, отколкото да бъдат разпределени между централните банки на страните от еврозоната, както става при нормалната ликвидност, макар това да би означавало удар по всички, ако една страна напусне еврозоната.
Няма обаче теоретично ограничение за обема на спешната ликвидна помощ, както липсва и например информация каква гаранция трябва да предостави банката-получател или каква лихва плаща в подобен случай.
Примерът с Ирландия показва, че по общо мнение временното използване на спешната ликвидна помощ може да бъде удължено.
Кун каза, че тази помощ трябва да бъде спряна, ако банките фалират. „Това е спешна ликвидна помощ, а не помощ за осигуряване на капиталова адекватност“, каза той.
Секретността около спешната ликвидна помощ обаче създава сиви зони. През миналата седмица управителният съвет на ЕЦБ изключи 4 гръцки банки от редовните ликвидни операции, принуждавайки ги да се върнат към спешната ликвидна помощ. Неофициалната причина е политическата несигурност около плана за рекапитализиране на гръцките банки след изборите в страната от 6 май, оставили политическата криза неразрешена.
Но къде управителният съвет би теглил чертата? Президентът на ЕЦБ Марио Драги вероятно ще потърси политическа подкрепа, преди да бъде прекратена спешната ликвидна помощ за Гърция.
Макар „силното предпочитание“ на ЕЦБ е Гърция да остане в еврозоната, политиците трябва да решат бъдещето на страната, каза Драги през миналата седмица.
„Прекратяването на спешната ликвидна помощ може да се превърне в начин за изхвърляне на Гърция от еврозоната, ако това се цели, или ако Гърция наистина поиска да напусне. Но не мисля, че ЕЦБ се готви да вземе подобно решение“, заяви Лоран Франсоле, анализатор в Barclays. „Мисля, че ЕЦБ ще предостави на политическите сили вземането на решението“, добави той.
Въпреки това неяснотата за начина, по който на практика ще действа финансовата институция й дава възможност за влияние върху политиците от еврозоната. Една заплаха от ЕЦБ за изтегляне на ликвидната помощ в края на 2010 г. убеди Ирландия да приеме международния спасителен финансов план. Без съмнение нейният управителен съвет ще се надява да накара в Атина да се замислят по подобен начин.
преди 12 години Здравейте kreditkiller,Да, Грешката на Джон Лоу се базира на запазена "наследена нормална стопанска практика" от време със Златни пари, която догматично е прилага и при стопанство с Незлатни пари.Съответна държавна финансова практика е годна за стопанство със Златни пари, но е непригодна за стопанство с Незлатни пари, тъй като Незлатните пари са с различни качества спрямо Златните пари.Тази НЕПРИГОДНОСТ води до развитие на диспропорции и стопанска криза.Опитът Ви да представите ограничена част от Незлатни пари с качества на Златни пари не може да постигне полезни резултати, защото Златните пари (независимо от техен брой) имат естествено и независимо от човека качество Вродена икономическа стойност, а Незлатните пари (независимо от техен брой) нямат такава Вродена икономическа стойност.Представения от Вас модел не отчита този факт и затова с него не е възможно да се постигнат полезни резултати.С поздрави,Иван Митев отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Здравейте г-н dean.jordanov,Нещата са много по-прости - касае се за знания.Какво неразбрано има?Очакваме Ваше представяне на истина за причина за сегашна световна стопанска криза, при което Вие няма да споменете "Грешката на Джон Лоу"?С това Вие ще докажете, че истината за криза може да се представя без да се спомената за нея.С поздрави,Иван Митев отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Както преди казах: "Искам да се разберем като хора.." но това не стана. Сега знам защо. г-н Иван Митев е спам бот призведен от корпорация Кибертрон, ето и неговите характеристики:http://dreal.net/wiki/index.php/%D0%9A%D0%B8%D0%B1%D0%B5%D1%80%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BD отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години г-н Митев,Само още една малка подробност, преди да Ви пиша на имейл, Грешката на Джон Лоу както твърдите Вие се базира на "наследена нормална стопанска практика". Тогава, както проф. М. Кенеди споделя за "експеримента", нека анулираме съществуването й И да започнем на чисто, като създаваме "справедливи златни пари". Нека това наречем цифри, такива каквито са ни оставили математиците, а те са: 0,1,2, до 9 - десет бр., и са краен бой, но с тях можем да решим всичко което ни е необходимо да сметнем. Е след като разполагаме с краен брой "пари" с които можем да обменяме безкрайно много блага, къде видяхте проблема в използването на модела? Така или иначе това са само числа, чрез които се измерват потока на произведените блага. Също така не забравяйте, че от цифрите могат да се получат дроби. Но какво от това те са и ще си останат мерна единица. И при "амортизация" няма да е възможно натрупване на дълг и диспропорции, защото всяка произведена стока ще остарява морално и с времето коетоОК отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Здравейте kreditkiller,Това, което представихте е статия от проф. Маргарет Кенеди.Проучвал съм я като автор, в т. ч. и нейната книга за разработките на Силвио Гезел и потвърждавам, че тя не отчита наличие на Грешката на Джон Лоу и това води до непълноценност на нейни изводи.Истината е, че краен брой Незлатни пари не са Златни пари.Ако желаете коментари и дискусия, моля пишете на mitev***ivanmitev.com тъй като тук обема за излагане на тези е ограничен.С поздрави,Иван Митев отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Здравейте г-н МитевГоворя за раздела "Моделни изследвания", а не за изследванията на проф. Маргарет Кенеди. Моля да направите разлика.Модела в Вьоргл използва краен брой пари, които спокойно може да ги наречете ЗЛАТНИ и те не променят обема си, а променят "оборотите си".Лихвата е представена като "амортизация" на парите (може и златни), ако не ги използвате по-предназначение, а именно обмяна на блага и стоки. На практика няма лихва, а има глоба за "нищонеправене" със златните пари. Та къде е грешката и къде е разликата с Грешката на Джон Лоу?В примера колкото повече се работи толкова повече блага без дългове се създават.Моля за коментар отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Тук отговарям на конкретни въпроси към мен.Моля, посочете пример за вярност на Ваше обвинение "отклонява от темите на статиите". отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Здравейте kreditkiller,Нямам нищо общо с резултати от изследванията на проф. Маргарет Кенеди, тъй като тя е тези, които не отчитат наличието на Грешката на Джон Лоу.Всеки който не отчита наличие на тази държавна финансова грешка няма възможност за пълноценни преценки за успешно преодоляване на стопанска криза, каквита са и изводите на проф. Маргарет Кенеди.Същността на Грешката на Джон Лоу е при стопанство с Незлатни пари, ползване на наследен от време със Златни пари начин на държавно финансово управление (ДФУ). Това е грешка, защото при продължението на държавна финансова практика от време със Златни пари при стопанство с Незлатни пари развива диспропорции и (след достатъчно време) стопанска криза.При прекратяване на Грешката на Джон Лоу не се прави промяна при съответни Незлатни пари, а се извършва подобрение на съответно ДФУ, което да стане ГОДНО за Незлатни пари.Грешката на Джон Лоу не е монетарна, а финансова грешка.С поздрави,Иван Митев отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Иван Митев ни разказа играта.Моля *** да решат проблема с този спам, защото форума се отклонява от темите на статиите. Въпросният господин оспамва регулярно всички статии с неговите златни и сребърни пари, пригодни и непригодни ДФУ. Нека Инвестор да се смили на малкото читатели, които са останали. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Моля да ме извините, но акцента в коментара ми беше съвсем друг, а именно да формулирате всичко точно и ясно като статия, за да може да се разбере и от обикновените хора. А не като коментар на парче. Най интересен за всички е момента КАК точно да се оправят (реформират) нещата и то КОНКРЕТНО. отговор Сигнализирай за неуместен коментар