На неформалната си среща на 23 май европейските лидери ще обсъдят серия антикризисни мерки, които вероятно ще окажат допълнителен натиск върху германския канцлер Ангела Меркел, съобщава Financial Times.
Предложенията, сред които възможността за директно рекапитализиране на банки със средства от европейския спасителен фонд, както и идеята за издаване на общи еврооблигации, никога не са били обсъждани официално поради съпротивата на германския канцлер.
Подобни идеи отново се оказаха актуални поради признаците за стрес в банковата система, които някои анализатори определят като банкова паника на забавен каданс.
Изборът на новия френски президент Франсоа Оланд върна фокуса на дискусиите върху мерките за растеж. Сред привържениците на подобни по-радикални решения са и председателят на Европейската комисия (ЕК) Жозе Мануел Барозу и италианският президент Марио Монти.
Предложенията отразяват и все по-разпространеното виждане, че нестабилната ситуация в Гърция изисква цялостна ревизия на антикризисната политика в Европа.
„Ако оставим Гърция да напусне, защитната стена около останалите страни от еврозоната ще трябва да е много по-солидна“, посочва представител на европейската администрация.
Запознати с преговорите официални лица изтъкват, че кризата в Гърция е довела и до „паралелни“ дискусии за спасяването на европейския банков сектор.
Според източници на Financial Times разговорите са фокусирани върху идеята за използване на постоянния фонд за стабилност на еврозоната (ESM) за директно рекапитализиране на европейските банки.
На срещата на страните от Г-8 в края на миналата седмица Оланд заяви, че разполага с подкрепата на лидери от еврозоната да повдигне въпроса за издаването на общи еврооблигации.
Друго противоречиво предложение е опцията за неограничено изкупуване на испански и италиански ДЦК от Европейската централна банка (ЕЦБ) – идея, отхвърляна от Германия, но подкрепяна от полския финансов министър. „Европа трябва да се измъкне от омагьосания кръг - да не може да задържи Гърция в еврозоната, но и да не може да рискува да я остави да си тръгне“, казва Яцек Ростовски.
„ЕЦБ трябва да е в състояние да се намеси решително на облигационните пазари в случай, че дадена страна наистина напусне еврозоната“, допълва той.
Представители на европейската администрацията коментират, че въпреки, че идеята за издаване на общи еврооблигации остава противоречива, предложението за директно подпомагане на европейските банки изглежда все по-реалистично.