Кой е отговорен за гръцката трагедия?

Но нито гръцкото правителство, нито частните му кредитори действаха в празно пространство. И двете страни ползваха удобството на политическия чадър, осигурен от усилието на Европа за обединяване – историческа инициатива, насочена към осигуряване на благоденствието на континента чрез по-близка икономическа и политическа интеграция на основата на заслужаващи доверие правила и ефективни институции.

По отношение и на правилата, и на институциите обаче еврозоната остана далеч от необходимото ниво. Спомнете си, че големите икономики от ядрото на еврозоната (Франция и Германия) бяха сред първите, нарушили бюджетните правила, установени с въвеждането на еврото. Всички европейски институции се оказаха беззъби, когато се стигна до прилагане на отстъпки.

Всичко това служеше за подкрепа на измисления свят, че Гърция и нейните кредитори са съжителствали щастливо прекалено дълго.

Европа не успя да реагира адекватно и когато стана очевидно, че Гърция започва да се олюлява. Европейските правителства не успяха да достигнат до единна оценка за проблемите на страната, оставяйки я да действа самостоятелно в търсене на подходящия отговор.

Докато те неохотно развързваха кесиите в подкрепа на Гърция, основните подбуди бяха прекалено късогледи и получилият се подход се оказа стратегически погрешен и зле координиран.

Най-накрая, заподозрян е и Международният валутен фонд – институцията, натоварена със задълженията за осигуряване на финансовата стабилност в световен план и доверен съветник на отделните страни.

Изглежда МВФ се поддаде твърде лесно на политическия натиск и по време на бума, и по време на краха. Политическата изгода като че ли надделя над аналитичната сила, подкопавайки едновременно пряката благотворна роля на фонда и функцията му на политически и финансов катализатор.

На пръв поглед всеки от четиримата заподозрени има собствена причина да твърди, че пръстът на обвинението трябва да бъде насочен към някого другиго. В най-лошия случай те дори могат да твърдят, че са имали неволни съучастници.

Но това всъщност не е така. Нито един от четиримата не може да избегне истината, че крахът в Гърция не би се случил, ако не бяха стояли самодоволно по време на бума и впоследствие не бяха изпълнили ангажиментите си толкова зле по време на срива. Те са се надували взаимно в името на фалшивото процъфтяване, само за да се препъват взаимно в периода на неизбежен спад.

Сега, надяват се някои, и четиримата ще бъдат държани адекватно отговорни от акционерите си и ще се подложат на сериозна самооценка.

Най-вероятно ще се измъкнат прекалено леко, особено в сравнение с истинските жертви на тази историческа трагедия – най-уязвимите групи от гръцкото население, които ще изпаднат в много по-тежко положение днес и ще останат така още дълги години, докато работните места изчезват, спестяванията се изпаряват и средствата за прехрана са унищожени.

А те може и да не се окажат единствени. Милиони други може да усетят на гърба си страничните последици, тъй като рисковете от финансовата зараза се разпространяват към други европейски държави и към световната икономика като цяло.

В един по-честен свят тези уязвими поданици биха били упълномощени да отнемат заплатите, официалните привилегии и бонусите, на които виновните четирима са се наслаждавали твърди дълго. В настоящия свят те са завладяващ урок за бъдещето.