Но нито гръцкото правителство, нито частните му кредитори действаха в празно пространство. И двете страни ползваха удобството на политическия чадър, осигурен от усилието на Европа за обединяване – историческа инициатива, насочена към осигуряване на благоденствието на континента чрез по-близка икономическа и политическа интеграция на основата на заслужаващи доверие правила и ефективни институции.
По отношение и на правилата, и на институциите обаче еврозоната остана далеч от необходимото ниво. Спомнете си, че големите икономики от ядрото на еврозоната (Франция и Германия) бяха сред първите, нарушили бюджетните правила, установени с въвеждането на еврото. Всички европейски институции се оказаха беззъби, когато се стигна до прилагане на отстъпки.
Всичко това служеше за подкрепа на измисления свят, че Гърция и нейните кредитори са съжителствали щастливо прекалено дълго.
Европа не успя да реагира адекватно и когато стана очевидно, че Гърция започва да се олюлява. Европейските правителства не успяха да достигнат до единна оценка за проблемите на страната, оставяйки я да действа самостоятелно в търсене на подходящия отговор.
Докато те неохотно развързваха кесиите в подкрепа на Гърция, основните подбуди бяха прекалено късогледи и получилият се подход се оказа стратегически погрешен и зле координиран.
Най-накрая, заподозрян е и Международният валутен фонд – институцията, натоварена със задълженията за осигуряване на финансовата стабилност в световен план и доверен съветник на отделните страни.
Изглежда МВФ се поддаде твърде лесно на политическия натиск и по време на бума, и по време на краха. Политическата изгода като че ли надделя над аналитичната сила, подкопавайки едновременно пряката благотворна роля на фонда и функцията му на политически и финансов катализатор.
На пръв поглед всеки от четиримата заподозрени има собствена причина да твърди, че пръстът на обвинението трябва да бъде насочен към някого другиго. В най-лошия случай те дори могат да твърдят, че са имали неволни съучастници.
Но това всъщност не е така. Нито един от четиримата не може да избегне истината, че крахът в Гърция не би се случил, ако не бяха стояли самодоволно по време на бума и впоследствие не бяха изпълнили ангажиментите си толкова зле по време на срива. Те са се надували взаимно в името на фалшивото процъфтяване, само за да се препъват взаимно в периода на неизбежен спад.
Сега, надяват се някои, и четиримата ще бъдат държани адекватно отговорни от акционерите си и ще се подложат на сериозна самооценка.
Най-вероятно ще се измъкнат прекалено леко, особено в сравнение с истинските жертви на тази историческа трагедия – най-уязвимите групи от гръцкото население, които ще изпаднат в много по-тежко положение днес и ще останат така още дълги години, докато работните места изчезват, спестяванията се изпаряват и средствата за прехрана са унищожени.
А те може и да не се окажат единствени. Милиони други може да усетят на гърба си страничните последици, тъй като рисковете от финансовата зараза се разпространяват към други европейски държави и към световната икономика като цяло.
В един по-честен свят тези уязвими поданици биха били упълномощени да отнемат заплатите, официалните привилегии и бонусите, на които виновните четирима са се наслаждавали твърди дълго. В настоящия свят те са завладяващ урок за бъдещето.
преди 12 години "Гръцката трагедия" е форма на измама и корупция. Правителствата в Атина получаваха огромни кредити, с които осигуряваха висок стандарт на своите избиратели, както и обществени поръчки на фирмите лобирали за да получат кредитите. Няколко фамилии, играещи ролята на политически и икономически посредници се облагодетелстваха. В крайна сметка ощетени ще се окажат европейските граждани, с чиито данъци и спестявания се захранват подобни схеми. Не е само Гърция. В поне още три държави от ЕС парите от бюджетите и наливаните пари от еврофондове се разпределят по подобни схеми между лобисти, консултанти, политически кръгове и корпорации. В ядрото на схемата е свръхконцентрацията на капитал и власт в няколко корпоративни кръга, които купуват и продават политици, партии и съюзи както на национално ниво, така и в Брюксел и Вашингтон. Не е случайно, че толкова различни институции са си мълчали и дори фалшифицирали данни - международни, правителствени, частни. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Господа,системата е такава/несъвършенна.Но е създадена с цел .И за да се промени тази система ,трябва да се промени начина на мислене на обществото.Какво искам да кажа?Гледайте филма "MONEY AS DEBT" и ще разберете отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Здравейте unicornblade,Според правилата на форума нямам право да отговарям на такъв въпрос.Във форума на investor.bg има полезна информация.Потърсете в Гугъл с "Иван Митев - икономист" и ще видите други източници.С поздрави,Иван Митев отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Света е несъвършен. Никга не съм бил за болшевизма-тази гнусна диктатура, социализъм и пр. утопии, но май всички трябва да се убедим какво е каппитализма - цикличност и кризи и експлоатация. Е то това ако не е което сега предстои на гърците, кое е тогава експлоатация? Банкери и кредитори и балони - мерси за това счетоводство и финанси. Точно както си го четяхме в учебниците по политикономия и преди 10 ноември. Е, вече сме чат от този така прекрасен и пълен с благинки обществен строй. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Когато никой не поема последиците от направеното под формата на някаква отговорност сме обречени да повтаряме едни и същи грешки. Много е важно да се знае кой е виновен и какви са последиците за него. Ето ти и причината: милиони хора страдат от това, имащи и нямащи вина. Не е безмислено да се търси вина ако това е за да се потърси отговорност! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години който имал - дал , които е искал е взел всичко това е минало , сега трябва да се съсредоточат в последствията и начините за решаване на последствията не да се питат кой и защо е виновен - безмислено е отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Виновни са не кредиторите, не кредитополучателите. Ето признавам си аз съм виновен. Искам сега да ме опандизят, окошарят, бичуват и линчуват. Явно е модерно да се решават кризи без да се поема отговорност. Политиците не били виновни, икономистите не били виновни, банкерите не били виновни, застрахователите не били виновни, народа не бил виновен. Ами дай прехвърли го на българите, ние и без това си страдаме, едно по вече не е проблем. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Егати сравнението - да дадеш шоколад на дете. Управлението на държава не е детска игра. Изискват се оценка на последствията и поемане на отговорност, а не само партийна демагогия. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Бихте ли споделили къде са публикувани тези знания, моля. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Отговорни са кредиторите. Това е все едно да даваш шоколад на едно дете и после да му се караш че е напълняло и да го наказваш.Лошото е, че детето вече е пораснало и НЕ иска шоколад.Иска храна за големи. отговор Сигнализирай за неуместен коментар