Разпространение на заразата. Това е, което плаши световните пазари през цялата дългова криза в еврозоната. А евентуално напускане на Гърция ще го извади на преден план по начини, немислими досега, пише в свой коментар британският вестник Financial Times.
Излизане на Гърция ще тества предпазните стени, издигнати от политиците и смятани за недостатъчни от мнозина инвеститори, като подложи и банковия сектор на континента на изключително напрежение.
За мнозина участници на пазара обаче опасението е в по-малка степен по отношение на незабавния ефект и в по-голяма – за прецедента, който ще установи Гърция за останалите страдащи държави-членки на еврозоната.
„Основното притеснение в това отношение според нас не е задължително ефектът от първа инстанция, а как ще се отрази той върху неразрушимата природа на еврото“, заяви Джим Рийд, кредитен стратег в Deutsche Bank.
„Това ще бъде от специално практическо значение, ако други страни продължават да се мъчат в бъдеще. Пълните последици може да не се почувстват веднага, но с времето могат да се случат много неща и напускането на Гърция ще остане като опасен модел, ако други икономики продължат да отслабват“, добави той.
Преките разходи не са малки, като се има предвид, че Гърция вероятно ще фалира по целия си дълг, но те са смятани за поносими. Николаос Панигирцоглу от JPMorgan оценява незабавните разходи за еврозоната на около 395 млрд. евро – 240 млрд. евро от спасителните финансови пакети за страната, 130 млрд. евро от кредитирането от останалите централни банки на страните от еврозоната и 25 млрд. евро от кредитите на търговските банки.
Големият въпрос обаче, на който е трудно да се намери отговор, е докъде може да се разпространи „заразата“.
Властите в еврозоната се постараха да създадат нови институции като Европейския механизъм за стабилност и Европейския инструмент за финансова стабилност – постоянният и временният спасителни фондове за еврозоната, които разполагат с кредитен обем от 750 млрд. евро. Европейската централна банка демонстрира готовност да подкрепи дълга на държавите от периферията на еврозоната, когато се наложи.
Все още обаче мнозина участници на пазара се притесняват, че ако международните кредитори като Европейския съюз например вложат всички тези средства в Гърция, ще имат ли готовност да застанат зад Италия и Испания?
Спредът в доходността между испанските и германските 10-годишни държавни облигации вчера достигна нов рекорд от 485 базисни пункта за периода от създаването на еврозоната досега.
Всъщност чуждестранните инвеститори изглежда са си направили заключенията: продажбите от чуждите вложители през последните 9 месеца са на стойност около 200 млрд. евро за италианските държавни облигации и 80 млрд. евро по испанския дълг, посочват от JPMorgan. В момента общата стойност на вложенията на чужди инвеститори в националния дълг на двете страни достига 800 млрд. евро.
Какви са възможните решения.
00:14 | 14.09.22 г.