Европейският съюз може би ще даде на Гърция допълнително време, за да постигне бюджетните си цели заради продължаващите преговори за сформирането на коалиционно правителство, предаде Bloomberg.
За това намекнаха финансовите министри на еврозоната, които се събраха снощи, за да дискутират ситуацията в Гърция след изборите от 6 май.
Премиерът на Люксембург и председател на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер нарече спекулациите за излизането на Гърция от еврозоната “глупости” и “пропаганда”.
“Ако има драматични промени в обстоятелствата, няма да затворим опцията за обсъждане на удължаването на сроковете”, коментира Юнкер пред журналисти.
Той обаче подчерта, че Гърция трябва да има единно и работещо правителство, което да се придържа към договорените с международните кредитори на страната условия.
“Ако Гърция може да състави правителство и това правителство подкрепи спасителната прoграма, тогава е възможно някои от заложените в нея цели да бъдат занижени”, посочи Юнкер, цитиран от Ройтерс.
Той допълни, че излизането на Гърция от еврозоната изобщо не е било тема на дебатите между финансовите министри на държавите от европейския валутен блок.
Днес гръцкият президент Каролос Папуляс ще продължи с преговорите с политическите лидери. Очаква се Алексис Ципрас, който оглавява крайнолявата СИРИЗА, днес да се присъедини към участниците, след като вчера бойкотира сесиите при Папуляс.
Преговорите между парламентарно представените гръцки партии продължават вече девети ден. Ако не се стигне до сформирането на коалиция, в страната ще се проведат нови избори. Резултатите от проучвания на общественото мнение показват, че радикалните партии, които не подкрепят политиката на икономии, ще получат още повече гласове.
Политическият хаос в Гърция вече започва да се тълкува от инвеститорите като неконтролиран фалит и напускане на еврозоната. Излизането на страната от валутния блок вече е било обсъждано от централните банкери на европейските държави, както призна Патрик Хонохан, един от членовете на управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ).
Най-големият страх обаче е, че “заразата”, тръгнала от Гърция, ще се разпространи и в другите южноевропейски държави. Във фокуса на пазарите попадна нестабилната Испания, която продължава борбата за стабилизирането на банковия сектор.
Снощи финансовите министри на държавите от еврозоната приветстваха усилията на управляващите в Мадрид да рекапитализират банките в страната, но призоваха за по-бързи и решителни действия.
Опасенията, че спасителните фондове на еврозоната ще се окажат недостатъчни за спасяването на огромната испанска икономика удариха тежко пазарите и доведоха до нов ръст на лихвите по испанските и италианските облигации.
Масло в огъня наля и Moody’s, след като понижи рейтингите на 26 италиански банки с от 1 до 4 стъпки. Сред засегнатите от действията на рейтинговата агенция са Banca Monte dei Paschi di Siena, Intesa Sanpaolo и UniCredit.
Междувременно днес служебното гръцко правителство ще обяви дали ще изплати 436 млн. евро по облигациите на инвеститорите, които отказаха да се включат в замяната на дълга на страната.
Ако плащането се случи, това вероятно ще разгневи частните кредитори, които поеха огромни загуби от преструктурирането на гръцкия дълг. В случай обаче, че няма плащане по незаменените облигации обаче не се случи, това може да се изтълкува като фалит.
Предстои и среща на новия френски президент Франсоа Оланд с германския канцлер Ангела Меркел. Оланд настоява в европейския фискален пакт да бъдат заложени и мерки за икономически растеж. Германия не се противопоставя на идеята, но настоява, че тези мерки не трябва да се финансират с държавни пари, което би могло да увеличи публичния дълг.
02:53 | 14.09.22 г.