Германия често е била обвинявана за това, че държи Европа като заложник на консервативната си икономическа политика. В този критичен за еврозоната момент обаче Берлин изглежда склонен да смекчи позицията си, пише британският Financial Times.
Тази седмица традиционно несговорчивата Bundesbank обяви, че е готова да позволи по-висока инфлация в Германия спрямо тази в еврозоната. Изявлението на банката последва ключов коментар на германския финансов министър Волфганг Шойбле, който се застъпи за идеята заплатите в Германия да бъдат повишени. Впоследствие ръководителят на немската централна банка Йенс Вайдман определи подобна дискусия като абсурдна и подчерта, че Bundesbank категорично няма да допусне висока инфлация
Коментарите обаче съживиха надеждата, че Германия може да окаже съдействие за решаването на проблема с дисбалансите по текущите сметки на Стария континент.
По-високите заплати в Германия могат да понижат разликата в конкурентоспособността между Севера и Юга.
Ръстът на доходите вероятно ще подкрепи и вътрешното потребление, което от своя страна би стимулирало износа от страните с дългови проблеми.
Подобно разбиране за икономическата реалност сред германските политици наистина е добре дошло.
Твърде оптимистично ще е обаче, да очакваме, че разхлабената политика на Bundesbank означава край на дълговата криза.
Износът за Германия представлява едва 2,5% от комбинирания брутен вътрешен продукт (БВП) на Италия, Ирландия, Португалия, Испания и Гърция. Дори при умерен ръст на германските заплати ще е необходимо време преди периферията на еврозоната да повиши конкурентоспособността си осезателно.
Берлин може да предприеме и допълнителни мерки като например да облекчи фискалната си политика или най-малкото да насърчи домакинствата и компаниите да харчат вместо да пестят. От своя страна Bundesbank трябва да насърчава кредитирането.