ЕЦБ очаквано запази основната си лихва от 1%*

Европейската централна банка (ЕЦБ) остави основния лихвен процент в еврозоната без промяна на ниво от 1%, въпреки негативния ефект от мерките за бюджетни икономии, съобщава Financial Times.

Решението на управителния съвет на банката беше очаквано. ЕЦБ все още оценява ефекта от предоставените на банковия сектор в еврозоната 3-годишни нисколихвени заеми за 1 трлн. долара. Същевременно институцията оказва натиск върху правителствата в региона да реформират трудовите си пазари и да проведат допълнителни фискални реформи.

ЕЦБ е все по-фокусирана върху слабостта на европейската икономика и е малко вероятно да изключи възможността за действия през идните месеци. Банката може да понижи лихвените проценти или да предостави допълнителна ликвидност за банковата система. Президентът на ЕЦБ Марио Драги се въздържа от обещания за ново вливане на ликвидност по време на месечната си пресконференция, последвала заседанието на банката. Той отбеляза, че евтините тригодишни заеми, които ЕЦБ отпусна на банките, се нуждаят от време, за да окажат своя ефект.

„За банките е от съществено значение да засилят устойчивостта си, включително и чрез задържане на печалбите си“, посочи той, цитиран от CNBC.

За пореден път Драги подчерта, че програмата за изкупуване на облигации на централната банка не е безкрайна.

На въпрос дали ЕЦБ обмисля още мерки за стимулиране на растежа, той отговори, че „никой не може да отрече изобилието на ликвидност в еврозоната, но че преустановяването на мерките би било прибързано“.

Според Драги последните икономически данни сочат преобладаваща несигурност, а инфлацията вероятно ще остане над 2% тази година, но в по-дългосрочен план ще бъде в рамките на ценовата стабилност.

Европейците трябва да решат какъв точно съюз искат и е нужно да обсъждат как виждат еврото след 10 години, каза централният банкер.

„Мисля, че трябва съвместно да начертаем пътя пред еврото. Ако искам фискален съюз, ще се наложи да приемем делегирането на фискални правомощия към него“, коментира Драги.

Дълбочината на рецесията в Испания, където почти всеки четвърти работоспособен е безработен, отразява решението на банката да проведе срещата си в Барселона.

Индексите на мениджърските поръчки в еврозоната разкриват, че през април регионът е изпаднал в още по-дълбока рецесия. В същото време безработицата в еврозоната е на рекордни нива. Миналата седмица президентът на ЕЦБ Марио Драги предупреди за „все по-осезателна несигурност“ на икономическите перспективи пред еврозоната.

Според мнозинството от централните банкери за момента евентуални нови мерки от страна на ЕЦБ биха имали ограничен ефект.

В резултат от ликвидните операции банката констатира подобрение на кредитните условия за бизнеса в реалната икономика. Това обаче не компенсира слабото търсене на нови заеми, признава институцията.

През април инфлацията в еврозоната достигна 2,6% и остава чувствително над заложените от ЕЦБ „под или близо до“ 2%. До края на годината банката не очаква инфлацията да се понижи до заложените нива.

В Германия нарастват опасенията, че политиката на ЕЦБ е твърде разхлабена. Бундесбанк се притеснява от темпа на нарастване на цените на недвижимите имоти.

Ревизираните прогнози на ЕЦБ за икономическия растеж и инфлацията, които се очакват през юни, ще хвърлят повече светлина върху евентуалните бъдещи действия на институцията.

* Статията е актуализирана в 16:44 с изявленията от пресконференцията на президента на ЕЦБ Марио Драги.