Изисква се да сте впечатляващо лош централен банкер, за да имате проблеми с инфлацията по време на рецесия. Но явно точно това е успял да постигне управителят на Английската централна банка (АЦБ) Марвин Кинг, пише MarketWatch.
През тази седмцица Кралският статистически институт обяви, че през първото тримесечие на годината британската икономика се е свила и технически е изпаднала в рецесия.
Първата защита на Кинг е, че данните са грешни и това наистина може да се окаже така. Проучвания в частния сектор, като индекса за мениджърските поръчки, предполагат, че британската икономика все пак отчита минимален растеж.
Британската търговска камара изтъкна именно този аргумент в сряда - данните на статистическия институт просто не са верни и британската икономика всъщност нараства.
В миналото статистическият институт наистина се е случвало да подценява брутния вътрешен продукт (БВП) на страната.
Дори и да е така, в най-добрия случай растежът на британската икономика е анемичен, докато инфлацията е значителна – с цял процентен пункт над заложените от АЦБ 2%, още от януари 2010 г.
Как Великобритания се оказа в тази ситуация? Най-очевидното обяснение е, че британският премиер Дейвид Камерън и дясната му ръка, министърът на икономиката Джордж Озбърн, предпочетоха да предприемат превантивни бюджетни икономии веднага след като поеха властта през май 2010 г.
Но, това което често остава незабелязано е негласното споразумение между Озбърн и Кинг, че централният банкер ще задържи лихвените проценти, ако правителството ограничи разходите си. И двете страни спазиха обещанията си, като Кинг дори предприе вливане на ликвидност в мащаб, сходен с този в САЩ.
В САЩ резултатът далеч не е фантастичен – неуверена, но все пак растяща икономика, на фона на леко завишена инфлация. Във Великобритания обаче нещата изглеждат по-зле и на двата фронта.
Това може да е следствие от структурните различия между двете икономики, като по-малкият процент британски домакинства, които държат акции (това ограничава ефекта на натрупване на богатство при вливането на ликвидност) и доста по-ограниченият размер на пазара на корпоративни облигации. Освен всичко това САЩ предприеха и фискална експанзия.
Наистина Великобритания има по-голяма експозиция към Европа от САЩ, но когато британският кабинет наложи бюджетните икономии, дъговата криза далеч не беше нещо ново.
09:24 | 11.09.22 г.