Дълговете в еврозоната растат въпреки мерките за строги икономии

Оставката на холандското правителство през уикенда показа колко трудно е лица на изборни длъжности да наложат мерки за строги икономии, пише Патрик Алън в коментар за CNBC.

Високопоставени представители на еврозоната се терзаят как да наложат активно намаляване на правителствените разходи и увеличаване на данъците и да останат на изборните си длъжности, но данните започват да показват, че по-добрите политически и икономически решения биха могли да дойдат след обмислянето на друг план, смятат икономисти.

В бележка до клиенти, анализатори на германската Commerzbank изтъкват, че в момента данните ясно сочат, че държавният дълг на страните от периферията на еврозоната нараства въпреки налагането на тежки мерки за строги икономии по повелята на Европейския съюз, Международния валутен фонд и Европейската централна банка.

След публикуването на данни, показващи, че дългът на Португалия е нараснал през първото тримесечие на 2012 г., Кристоф Уийл, старши икономист в Commerzbank, смята, че не е вероятно страната да успее да изпълни поставените цели без допълнително свиване на разходите.

„Без допълнителни мерки за консолидиране изглежда невероятно Португалия да постигне целта си за бюджетен дефицит в рамките на 4,5% от брутния вътрешен продукт през настоящата година“, подчертава Уийл.

„Фактът, че през миналата година дефицитът бе понижен само благодарение на еднократни плащания от банките в полза на правителството срещу по-късното поемане на пенсионните задължения на кредитните институции, сега дава своя неблагоприятен ефект. Тази мярка понижи съотношението на дефиците към БВП с около 3 процентни пункта, но в момента се изисква истинска консолидация“, добави той.

Длъжностни лица от Берлин, Франкфурт и Брюксел обаче вероятно ще наредят на страните от еврозоната да положат повече усилия през следващите няколко седмици, след като натискът върху Испания - и в по-малка степен върху Италия - нарасна.

„Не само Португалия, но и Испания регистрира ръст на бюджетния си дефицит на годишна база през първите 2 месеца на 2012 г. Нито Гърция, нито Ирландия или Италия, са осъществили напредък по отношение на консолидирането на своите бюджети през първите месеци на тази година“, каза Уийл.

„Макар че сме в началото на 2012 г. и данните за месечните бюджети са относително волатилни, е ясно, че рецесията има огромно влияние върху публичните финанси. Същевременно политиците в момента са все по-малко склонни да гласуват допълнителни консолидационни мерки, дори това да се налага“, добави той.

„Това предполага, че много държави вероятно няма да успеят да постигнат целите си за бюджетния дефицит през 2012 г. А това по никакъв начин няма да повиши доверието в бюджетните политики“, категоричен е анализаторът. Каква е вашата позиция за бъдещето на еврозоната? Ще устои ли тя на ударите на пазарите или ще се разпадне и ще остане само в учебниците по политика и икономика? Изпратете ни вашата позиция и аргументи – в обем между 300 и 500 думи, а ние ще ви дадем трибуна. Текстовете може да изпращате на редакционния адрес – info@investor.bg. Очакваме ви!