Централните банки в Европа може да бъдат принудени да печатат още пари

Централните банки в Европа са все по-малко склонни да подхранват пазара с допълнителни средства след мащабните вливания на ликвидност, предназначени да ускорят икономическия ръст, но според анализатори може и да нямат друг избор, се посочва в материал на CNBC.

Стенограмата от заседанието на Комисията за монетарна политика на Английската централна банка, публикувана вчера, показва, че финансовата институция се притеснява за инфлацията в средносрочен план и че Адам Поусън, за разлика от предходното заседание, не е гласувал за увеличаване на програмата за вливане на ликвидност.

“Това гласуване в съотношение 8 към 1 срещу допълнителното вливане на ликвидност, в обстановка, в която потребителските цени растат, проучванията за бизнеса насочват към ръст, а новините за пазара на труда показват ръст на заетостта с 53 000 души през последните 3 месеца и спад на безработицата с 35 000, предполага, че допълнително вливане на ликвидност не е вероятно“, пише анализаторът в ING Bank Джеймс Найтли.

Вчера членът на управителния съвет на Европейската централна банка Йенс Вайдман заяви, че Испания би трябвало да приеме ръста на доходността по държавните си облигации напоследък като знак, че трябва да предприеме мерки за справяне с основните причини на проблема, а да не очаква от финансовата институция допълнително увеличаване на ликвидността.

Вайдман добави, че нито един от членовете на ЕЦБ с право на глас не е склонен да се използва програмата за изкупуване на облигации като инструмент за понижаване на доходността по държавните облигации на конкретна страна-членка на еврозаната, както и че не вижда причина да обсъжда трети етап на операцията за дългосрочно рефинансиране.

Доходността по 10-годишните испански държавни облигации наскоро надхвърли границата от 6% годишно, което накара анализатори да призоват ЕЦБ да направи нещо по въпроса.

Данните за инфлацията в еврозоната обаче доведоха до нови опасения, което прави задачата на ЕЦБ още по-трудна, тъй като единственият мандат, с който разполага, и е записан в статута ѝ, е поддържане на ценовата стабилност. Инфлацията в еврозоната през март бе коригирана до 2,7% при предварително обявени 2,6%, надхвърляйки очакванията на анализаторите.

„Като цяло продължаваме да смятаме, че инфлационните рискове надигат глава и са свързани основно с по-високото от очакваното влияние на нарасналите цени на суровините върху потребителските цени, както и с евентуално бъдещо повишаване на непреките данъци и цената за управление на фона на необходимостта от коригиране на бюджетните дефицити в някои от икономиките в еврозоната“, пише анализаторът на Barclays Capital Фабио Фоа.