Брюксел предлага минимална работна заплата във всички страни от ЕС

На 18 април Европейската комисия (ЕК) ще предложи въвеждане на минимална работна заплата в страни като Германия, където подобни привилегии не съществуват, както и повишаване на заплатите там където те са твърде ниски, съобщава EurActiv, позовавайки се на проекторешение на Комисията.

Това че имате работа не означава, че сте застрахован срещу мизерия, пише изданието. Факт е, че над 8% от европейските работници получават заплати, които ги принуждават да живеят под границата на бедността, разкриват статистически данни.

„Рискът от бедност при работещите е висок особено в страни с неравномерно разпределение на доходите и ниски минимални заплати. Уязвими са особено хора на временни договори и семейства където заплатата е само една“, се посочва в документа.

На фона на дълговата криза Европейският комисар по заетостта Ласло Андор предлага въвеждане на минимални работни заплати в цяла Европа, както и повишаването им в страните където това е възможно.

„Минималните работни заплати ще предотвратят деструктивната надпревара за понижаване на цената на труда и ще гарантират качество на условията на труд“, се посочва в предложението.

Идеята вероятно ще предизвика дебат във Франция, където следващата неделя ще се проведат президентските избори. Настоящият френски президент Никола Саркози, който настоява практиката на „социален дъмпинг“ в Европейския съюз (ЕС) да бъде прекратена, се очаква да подкрепи предложението.

Повечето страни от ЕС вече са въвели минимални работни заплати, но в много случаи те варират чувствително. В Румъния минималната работна заплата е една четвърт от средната, докато в Ирландия тя надхвърля 50%.

Нещо повече, в една доста ключова група страни - Германия, Италия, Австрия и скандинавските държави - минимални работни заплати не съществуват. Въпреки че в Италия и Австрия в определени сектори са подписани колективни трудови договори, гарантиращи минимално възнаграждение, почти една трета от работниците в Германия не се ползват дори от подобни права.

ЕК насърчава страни с положителни баланси да предприемат „конкретни действия за повишаване на заплатите“, и така да насърчат вътрешното търсене, се казва в документа, очевидно визиращ положението във Федералната република.

„Явно не искаме това от Гърция“, коментират представителите на комисията.

Атина и без това се радва на прекалено щедра социална политика. Минималната работна заплата в страната се равнява на 50% от средната брутна, а в определени сектори, като търговския, достига 100%. В този случай минималната работна заплата трябва да се намали, коментират представителите на ЕК.

„Трябва да се вземе под внимание и конкурентоспособността на отделните страни“, се посочва в доклада. Във всеки случай, приоритет на Комисията остава „достигането на заплати, гарантиращи конкурентоспособност и сигурност на доходите.“

В 28-страничния документ ЕК призовава националните правителства да приложат серия политики, стимулиращи създаването на нови работни места. Те включват понижаване на данъчната тежест при наемане на нови служители и прехвърлянето й върху собственост, енергия и такси за замърсяване на околната среда.

Нещо повече, в много страни има възможност за понижаване на социалните осигуровки, плащани от служителите.

Документът призовава и за отмяна на оставащите ограничения върху свободното движение на работници в общността – проблем, който според Комисията е попречил на висококвалифицирани безработни от Източна Европа да заемат вакантни позиции в страни от Западна Европа.

За момента способността на ЕС да влияе на националните политики за заетостта е ограничена, но според плана, те трябва да се централизират и да се превърнат в основен елемент от усилията за изграждане на икономически съюз.