Европейската централна банка (ЕЦБ) предприе първа стъпка за затягане на стандартите, които определят какви активи банките от еврозоната могат да ползват като обезпечение в замяна на ликвидност, съобщи The Financial Times.
Действията на централната банка на държавите от валутната общност е очевиден опит да бъдат успокоени германските страхове за вредните странични ефекти от мерките на финансовата институция за борба с кризата, отбелязва изданието.
Неочаквано вчера ЕЦБ обяви, че централните банки в страните от еврозоната ще имат право да откажат да приемат като обезпечения банкови облигации, гарантирани от правителствата, които получават спасителна помощ по програмите на Европейския съюз (МВФ) и/или Международния валутен фонд (МВФ), както и облигациите на държави с изключително нисък кредитен рейтинг.
Институцията обаче не обяви данни за използването на облигации на Гърция, Португалия и Ирландия като обезпечение срещу ликвидност, уточнява изданието. ЕЦБ не обяви и кои централни банки ще приложат промяната, но централната Банка на Германия съобщи, че скоро ще излезе с такъв списък.
Жак Кайо, главен икономист на Royal Bank of Scotland (RBS), коментира обаче, че мерки, които засягат само част от еврозоната, отразяват факта, че монетарният съюз не функционира добре, което не е добре”.
Експертът предупреждава, че решението на ЕЦБ може да постави под допълнителен натиск засегнатите от кризата държави.
Изданието припомня, че Йенс Вайдман, президент на централната банка в Германия, изрази загриженост във връзка с “щедрите условия”, при които ЕЦБ на два пъти отпусна евтини тригодишни кредити на банки от еврозоната на обща стойност близо 1 трлн. евро.
Вайдман се опасява, че някои банки от еврозоната са “пристрастени към финансирането от ЕЦБ”.
10:29 | 14.09.22 г.