Дълбоката рецесия в Гърция и предстоящите непредсказуеми избори са на път да превърнат най-голямото преструктуриране на държавен дълг в историята в „краткотрайно помилване“, макар и екзистенциалната заплаха, пред която се изправя страната, да не е толкова сериозна колкото беше, пише Ройтерс.
Миналата седмица беше постигната сделка с частните кредитори на страната, които се съгласиха да поемат доста солени загуби от инвестициите си в гръцки облигации. В резултат дългът на Гърция ще се съкрати с около 100 млрд. евро.
Въпреки това обаче страната си остава най-задлъжнялата в Европа и не е изключен неконтролиран фалит или дори излизане от еврозоната.
Предстои освен това финансовите министри на еврозоната да одобрят втората половина от спасителната програма за Гърция. Международният валутен фонд (МВФ) предстои да уточни своя принос към програмата до края на тази седмица.
Европейските партньори на Атина може да се изкушат да й спрат кранчето, ако победителят от изборите се откаже от изпълнението на договорените икономически и фискални реформи. От друга страна натиск оказва и населението, разгневено от дългата рецесия и продължителната висока безработица.
Главният икономист на Berenberg Bank Холгер Шмайдинг предупреждава, че замяната на гръцкия дълг изобщо не разрешава проблемите на страната.
„Разбира се без тази сделка проблемите на страната биха били много по-сериозни. Основният въпрос обаче е, че икономиката на Гърция трябва да се върне към растеж. Само това би направило дълговото бреме на Атина по-устойчиво“, смята Шмайдинг.
От 2008 г. насам гръцката икономика се е свила с 15%. Страната изпадна в най-дълбогата следвоенна рецесия, което наложи повишаването на данъците и съкращаването на публичните разходи.
Освен това едно на всеки десет работни места беше съкратено, което засегна в по-голямата си част младите гърци. Дори и със затягането на колана обаче фискалните цели, поставени пред страната, няма да бъдат постигнати. Това породи опасенията, че ще са необходими още пари за спасяването на Гърция.
Диего Искаро от IHS Global Insight също така предупреждава, че социалната ситуация в страната може да „експлодира“ заради редовните протести и демонстрации, ако безработицата продължи да нараства.
Проучванията на общественото мнение показват, че гърците все още подкрепят членството в еврозоната, но са изкушени да гласуват за партии, които се противопоставят на спасителните реформи.
Лидерът на консерваторите Антонис Самарас, който е сочен за фаворит за премиерския пост, твърдо смята да предоговори някои от тежките икономически мерки. Това държи в напрежение глобалните пазари.