Операциите по дългосрочно финансиране не са нещо ново за еврозоната. През последните месеци обаче формата на осъществяването им е променена от Европейската централна банка (ЕЦБ) заради опитите да се противодейства на дълговата криза.
Същността на тези операции е да се отпускат пари на банките в еврозоната при много ниски лихви, което доведе до възникването на термина „безплатни пари“.
Инжектирането на евтини пари означава, че банките могат да ги използват за закупуване на активи с по-висока доходност и така да постигнат печалби, или да отпуснат кредити на бизнеса и населението, което освен, че би помогнало на реалната икономика да се върне към растежа, би могло и да донесе добри резултати.
Банките могат да използват активи като държавни ценни книжа като обезпечение по заемите. Това от своя страна подкрепя цените на облигациите на някои проблемни държави от еврозоната, каквито са Италия и Испания. Доходността по техните дългове в последно време се понижава именно заради тези операции.
С подобни действия може да бъде спасена цяла държава. Испанските и италианските банки взеха най-много кредити при предишната такава операция от декември. Те използваха своите позиции в държавни ценни книжа като обезпечение по получените от ЕЦБ средства.
Това помогна за понижаване на доходността по тези облигации, след като тя бе стигнала толкова далеч, че заплашваше някои страни с невъзможност за обслужване на дълговете.
При предишните подобни аукциони срокът за връщане на кредитите бе три, шест или дванадесет месеца. Тригодишните заеми показват, че размахът на ЕЦБ става все по-голям и че банката е твърдо решена да се бори с кризата.
Удълженият срок помогна и много повече за успокояване на пазарите от когато и да било.
11:57 | 05.09.22 г.