Гърция се доближава до момента, в който няма да има друга алтернатива освен да напусне еврозоната, тъй като наложените й бюджетни икономии спъват икономическото й възстановяване, казва носителят на нобелова награда за икономика Пол Кругман, цитиран от Bloomberg.
“Въпреки че сътресението ще е изключително силно, Гърция скоро няма да има друга алтернатива“, посочва Кругман, който е и професор по икономика от Университета в Принстън.
Вчера германският парламент одобри втория спасителен пакет за Гърция, като част от по-широк план за овладяване на дълговата криза в региона, договорен по-рано този месец.
Рейтинговата агенция Standard&Poor's пък понижи кредитния рейтинг на Гърция от СС на SD (selective default - частичен фалит), след което ЕЦБ временно преустанови приемането на гръцки ДЦК като обезпечение по кредити.
На срещата си в Мексико финансовите министри на страните от Г-20 отказаха допълнително финансиране чрез Международния валутен фонд (МВФ), докато страните от еврозоната не предоставят собствени средства.
Кругман изтъква, че Португалия, която наред с Ирландия и Гърция получава международна помощ, не е в същото положение като Гърция и че „с малко късмет никога няма да бъде“.
Въпреки това „не е за вярване“, че Лисабон ще успее да се върне на облигационните пазари през 2013 г., допълва икономистът.
Това ще е „твърде невероятно“, коментира той. „Какво може да се случи през следващите 19 месеца? Основните събития, на които със сигурност ще станем свидетели са рецесия в Европа, нов, този път неприкрит, фалит на Гърция и вероятното изгонване на страната от еврозоната. Никое от тези събития няма да облекчи положението на Португалия.“
На въпрос за евентуална китайска подкрепа за еврозоната Кругман изтъква, че такава не е необходима, тъй като ресурсите за решаването на дълговата криза „са налични в Европа“.
Вчера германският канцлер Ангела Меркел заяви, че „засега обсъждане на евентуалното разширяване на временния и постоянния фонд за стабилност на еврозоната не е необходимо, тъй като доходността по италианските и испанските облигации е ниска".
преди 12 години Е, казваш половината от истината. Освен че им намаля БВП, подкастриха им и дълговете. За това няма изменения. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Е, казваш половината от истината. Освен че им намаля БВП, подкастриха им и дълговете. За това няма изменения. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Нищо не стимулира този дефицит от този 9.6%, щото това са лихвени плащания по камарите дългове. Смятай, 160% дълг Х 5% лихва поне, са ти 8%. Според мен, сега самата Гърция иска да излезне от ЕЗ и да си върне драхмата, само че ЕС (и най-вече Германия) все още не са съгласни на подобен вариант, по разбираеми причини. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години "Третирай го като намаляване на темпа на нарастване."А ако го третирам като водно конче може да вземе да отлети ии да изчезне.Сериозно, нали не мислиш, че не знам, че щом дефицита намалял от 15,8 на 9,6 значи сумата по абсолютна стойност също е намаляла. Само че според теорията на Кругман този дефицит би трябвало да стимулира икономиката и тя да се върне към растеж. Това, че стимулите са намалели не означава, че са изчезнали. Точно обратното 9,6% е гигантски дефицит и уж би трябвало да стимулира икономиката, просто я стимулира по-слабо от този от 15,8% който пък направо трябваше да я е изстрелял в космоса. Само че не се случва нищо подобно. Гърция продължава да си потъва въпреки дефицитите и милиардите които и напомпаха по първият спасителен план. Любопитно такъв случай каквъ би трябвало да е дефиците, за да не "спъва икономиката" - 20%, 30%, 40%? Трябва някой да е напълно изкукуригал за да смята, че такива дефицити няма да доведат до моментален фалит. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Ти си противоречиш. Ако данните, които посочват за трите години са вярни, то ако приемем,че БВП е постоянна величина (макар, че не е - има спад), то от 2009г до 2011г. имаме спад на бюджетните разходи (приемам за опростяване на примера, че бюджетните приходите са еднакви) с 6,2% (15,8-9,6) от БВП. Заблуждаваш се от факта, че и през трите години е налице бюджетен дефицит. Третирай го като намаляване на темпа на нарастване. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Точно така. На колата и е повреден мотора, а ние бърникаме ли бърникаме в скоростната кутия и чакаме да се оправим. Само със създаване на фондове, с печатането и разкарването насам натам на някакви "пари" няма как да стане номера. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години "Гърция се доближава до момента, в който няма да има друга алтернатива освен да напусне еврозоната, тъй като наложените й бюджетни икономии спъват икономическото й възстановяване"За пореден път Кругман доказва, че не знае на коя планета се намира. Нека погледнем "бюджетните икономии" които спъват гръцката икономика.Дефицит на Гърция:2009 - 15,8% от БВП2010 - 10,6% от БВП2011 - 9,6% от БВПГолееееееми икономии, голямо нещо. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Забележете, че всеки предлага рецепта, но тя отново е свързана с финансова гимнастика. Никой не подава идея свързана с реалната икономика. Връзката произведен - потребен продукт е скъсана.Наводнено с евтини, малотрайни и некачествени стоки, свръхпроизводството им не помага, па макар и предложени на ниски цени. Същото стана и с парите. Раздадоха се едни еФтини пари, огромна парична маса/свръх печатане/. Те си се върнаха при печатарите и те си докараха висок мат. статус. И сега? Германия е една от малкото икономики, които доста е ограничила аутсорсването на производства в трети страни. Затова и все още им работят фирмите/икономиката/ и продават. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години И защо по-точно да мисля заедно с германеца и прочие, и да губя национална идентичност? Тая мечтана глобализация няма да доведе нищо добро. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Незнам дали Кругман е прав , но вече е факт че политиката провеждана от Германия вкара еврозоната в нова рецесия . отговор Сигнализирай за неуместен коментар