Частните кредитори на практика отписват 75% от дълговете на Гърция

Частният сектор ще започне да отписва част от гръцкия дълг в петък, съобщи Ройтерс, като се позова на анонимни източници.

Финансов съветник на страната по операцията е Lazard, а Deutsche Bank и HSBC ще са мениджъри по суаповата сделка, която включва и спорната колективна клауза, одобрена от гръцкия парламент вчера.

Частните кредитори на Гърция, които доброволно ще заменят притежаваните от тях облигации, ще трябва да отпишат 53,5% от номиналната им стойност. Те ще получат нови дългови книжа с номинална стойност 46,5% от стойността на старите.

На инвеститорите ще бъдат предложени от една страна двугодишни облигации, емитирани от Европейския фонд за финансова стабилност. Номиналната им стойност ще е 15% от номинала на старите гръцки облигации.

От друга страна ще бъдат емитирани и нови гръцки облигации с матуритет от 20 години и номинална стойност 31,5% от номинала на старите. Кредиторите обаче ще получават тези книжа на порции – по 5% от номиналната им стойност всяка година.

За трите години до 2015 г. на кредиторите ще се изплаща 2% годишен купон, 3% - за следващите пет години (до февруари 2020 г.) и 4,3% до падежа на последната „порция“ облигации, който трябва да бъде през 2042 г.

На инвеститорите освен това ще бъдат предложени ценни книжа, свързани с растежа на гръцката икономика, които биха могли да увеличат доходността от облигациите с 1%.

Експерти изчисляват, че с така поставените условия частните кредитори на Гърция всъщност ще отпишат около 75% от дълговете на страната. Дори и тези, които не са съгласни с поставените условия, ще бъдат задължени да ги приемат заради т. нар. колективна клауза.

„Доброволността в процеса по замяната на гръцкия дълг е толкова доброволна, колкото е била испанската инквизиция“, коментира главния изпълнителен директор на Commerzbank Мартин Блесинг.

Трябва обаче да се има предвид, че голяма част от чуждите кредитори на Гърция продадоха притежаваните от тях облигации, след като се усетиха, че условията по преструктурирането ще бъдат неизгодни за тях. Най-големите притежатели на гръцки дълг са всъщност гръцките банки, които ще получат 50 млрд. евро от новата спасителна програма на страната за рекапитализация след приключването на суаповата сделка.

Междувременно The Financial Times съобщи, че кредиторите на Гърция на практика директно управляват страната, тъй като не само поставят условия за реформи, но и посочват конкретни политики, с които да бъдат изпълнени тези реформи.

Според изданието държавите-кредиторки от еврозоната са поискали 38 конкретни промени в данъчната политика на Гърция, както и в политиките на правителството по формиране на държавните разходи и заплатите в публичния сектор.

Сред изискванията в дългосрочен план са реформа на различни съдебни процедури, въвеждане на централизирано здравно осигуряване, изграждане на точен регистър на собствеността и земите, въвеждане на нова автоматизирана система за нуждите на данъчните служби, реформа на лекарствената политика и определяне на минимални запаси от суров петрол.

Гръцкото правителство обаче има краен срок следващата сряда да изпълни най-спешните изисквания на кредиторите на Атина, за да бъде одобрен окончателно спасителният пакет за страната на извънредно заседание на финансовите министри на държавите от еврозоната, насрочено за четвъртък.

Досега властите в Гърция са изпълнили едва няколко от поставените условия за редуциране на публичните разходи, отбелязва изданието.