МВФ ще финансира Гърция в рамките на 30 млрд. евро

Международният валутен фонд (МВФ) ще се стреми да поддържа експозициите си към Гърция в рамките на договорената през 2010 г. кредитна линия от 30 млрд. евро (38 млрд. долара). От тези средства досега не са изразходвани около 10 млрд. евро, предаде Bloomberg, като се позовава на анонимен източник, запознат с въпроса.

Фондът все още не е обявил какъв ще е неговият дял в новата спасителна програма за Гърция на стойност 130 млрд. евро, уточнява агенцията. Американският зам.-министър на финансите, който отговаря за международните въпроси Лаел Брейнард обясни, че по-голямата част от средствата ще дойдат от самата еврозона.

„МВФ ще продължи да играе конструктивна роля в Европа, но ресурсите на фонда не могат да заместят една силна и надеждна европейска „защитна стена“, посочи Брейнард. „Убедена съм, че когато отговорът на Европа се изясни, то и Г-20 ще направи по-точна оценка на ресурсите на МВФ“, допълни тя.

Предстои лидерите на 20-те най-развити икономики в света да се срещнат през почивните дни. Те ще обсъдят дълговата криза в еврозоната, но вероятно няма да се стигне до споразумение за увеличаване на ресурсите на фонда.

Досега МВФ е отпуснал около 108 млрд. евро на държави от еврозоната, включително Португалия и Ирландия. Затова е много вероятно управляващият директор на фонда Кристин Лагард да се вслуша в призивите на членовете на институцията и да ограничи финансовите ангажименти към европейския валутен съюз, коментира Томас Костерг, икономист от Standard Chartered Bank в Лондон.

Той подчерта, че участието на МВФ в споразумението за Гърция остава една от основните неясноти. „Има известен натиск върху фонда от развиващите се икономики и САЩ да ограничи експозициите си към Европа. Това обаче притиска и европейците да задействат собствен спасителен механизъм“, допълни Костерг.

Междувременно FT съобщи, че германското правителство е готово да се противопостави или да отложи увеличаването на размера на финансовата „защитна стена“ срещу разпространението на „гръцката зараза“. Говорителят на канцлера на Германия Ангела Меркел Щефан Зайберт беше категоричен, че Берлин не смята за необходимо увеличаването на постоянния европейски стабилизационен механизъм от сегашните 500 млрд. евро.

Така Ангела Меркел и финансовият министър на Герамния Волфганг Шойбле изглежда изпадат в изолация под натиска на Кристин Лагард. Очаква се позициите на Германия и МВФ да се сблъскат на срещата на Г-20 в Мексико Сити, отбелязва изданието.

По линия на временния стабилизационен механизъм има още 250 млрд. евро, с които могат да бъдат подпомогнати Гърция, Ирландия и Португалия. Германия обаче настоява тези средства да не бъдат прехвърляни към постоянния механизъм.

Същевременно в Гърция депутатите продължават да дебатират по законодателните промени, необходими за предстоящото преструктуриране на дълговете на страната, пише The Wall Street Journal. Финалното гласуване е предвидено за четвъртък, като се очаква да бъде приета т. нар. колективна клауза. Това ще позволи на Гърция да се договори пряко само с основните си кредитори за опрощаването на част от дълга, а споразумението ще важи за всички държатели на гръцки облигации.

Това е и механизмът, по който вероятно ще се стигне до по-високи загуби за частния сектор от инвестициите в гръцки дълг въпреки тяхната съпротива.