Гърция ще получи 130 млрд. евро спасителна помощ

Финансовите министри на държавите от еврозоната постигнаха дълго отлаганото споразумение за втория спасителен пакет за Гърция на стойност 130 млрд. евро с участието на частните кредитори на страната, които се съгласиха да поемат по-големи загуби, съобщи FT.

Според европейски дипломати германският и холандският финансови министри са настоявали за допълнително опрощаване на гръцкия дълг, след като уж поверителен анализ на Международния валутен фонд (МВФ) показа, че средствата от готвената програма няма да са достатъчни да предотвратят фалита на страната, а дългът на Гърция ще бъде 129% от БВП през 2020 г., а не 120%, както е планирано.

Волфганг Шойбле и Ян Кеес де Йегер изпратиха гръцките власти обратно на масата на преговорите с частните кредитори. Още през октомври частният сектор се съгласи да отпише половината от дълга на Атина, а сега им се предлага да орежат 53,5% от дълговете, за да се свият те до 120,5% от БВП до 2020 г., което е близо до поставената от партньорите на страната цел.

Сделката беше постигната след обсъждането на въпросния “строго поверителен” доклад за устойчивостта на дълга, който обаче изтече в медиите. Според доклада дори при най-оптимистичния сценарий и осъществяването на всички структурни реформи Гърция може да изпадне в толкова дълбока рецесия, че да не може да излезе от икономическата дупка дори след прилагането на тригодишна спасителна програма на стойност 170 млрд. евро.

Експертите, изготвили доклада, предупреждават също така, че два от принципите на новия спасителен пакет може да подействат унищожително. Принудителните мерки за икономии могат да постигнат точно обратния ефект – да отслабят икономиката на Гърция и да увеличат размера на дълга.

Преструктурирането на дълговете на страната пък може да попречи на Атина да се завърне на пазарите и да прогони бъдещите частни инвеститори.

От МВФ предупреждават също така, че е възможно да се наложи “продължителна финансова подкрепа при подходящи условия”.

Според песимистичния сценарий на анализа гръцкото правителство няма да осъществи всички реформи и дългът на страната ще се свие по-бавно от очакваното. При размер на дълга 160% от БВП, страната ще има нужда от спасителна операция на стойност 245 млрд. евро.

Според оптимистичния сценарий Гърция може би ще има нужда от още 50 млрд. евро към края на десетилетието. Според този развой на събитията икономиката на страната ще спре да се свива през следващата година и ще отбележи 2,3% растеж през 2014 г.

За рекапитализацията на гръцките банки обаче няма да са нужни 30 млрд. евро, а 50 млрд. евро. Планът за приватизация на правителството пък ще се забави с пет години и няма да донесе планираните 50 млрд. евро, а 30 млрд. евро до 2020 г.