Гърция даде гаранции на Финландия в замяна на спасителното финансиране

Гърция и Финландия са се споразумели днес за гаранциите, които Хелзинки искаше, за да участва във втората спасителна програма за Атина, предаде БТА.

В споразумението се предвижда 4 големи гръцки банки да предоставят гаранции на финландската страна под формата на ценни книжа на стойност 1 млрд. евро. Те покриват около 40% от дела на Финландия в спасителния пакет.

Финландските медии съобщават, че гръцката страна е помолила някои детайли по споразумението да не се разкриват. Не се съобщават и имената на банките, които ще предоставят гаранциите на Финландия. Според медии сред тях са Алфа банк и Юробанк.

Междувременно на срещата на финансовите министри на държавите от еврозоната холандецът Ян Кес де Ягер поиска постоянен надзор над Гърция от Европейския съюз и Международния валутен фонд (МВФ), за да бъдат контролирани по-добре напредъкът на реформите и прилагането на мерките за икономии.

"Аз съм “за” постоянна тройка в Атина. Когато има буксуване, вероятно това е необходимо", заяви той, като допълни, че проверките на инспекторите на всяко тримесечие са недостатъчни.

Продължават и преговорите на гръцкото правителство с частния сектор за опрощаването на част от дълговете на страната. Дебати се водят и в момента, успоредно със срещата на финансовите министри.

Анонимен източник, близък до управляващите в Атина, е съобщил за АФП, че се правят опити за отписване на повече от половината дълг, но "мащабът на операцията зависи и от други фактори".

Конфиденциален анализ на МВФ, с който Ройтерс разполага, показва, че ако Гърция не осъществи всички реформи и кредиторите й не направят допълнителни отстъпки, към 2020 г. дългът на страната може да достигне 160% от БВП, а не 120%, както е планирано.

В доклада се посочва, че е необходимо допълнително “подстригване” на дълга от публичния или частния сектор.

В анализа е предвиден и сценарий, според който Атина няма да успее да осъществи достатъчно бързо структурните реформи. Забавянето обаче със сигурност ще се отрази на “траекторията на дълга”, отбелязано е в текста. МВФ предлага да бъдат намалени лихвите по кредитите за Гърция, отпуснати по линия на първия спасителен пакет.

Според изчисленията това ще намали дълга на страната с допълнителни 1,5%. Дълговете на Атина могат да се свият с още 3,5%, ако се преструктурира портфолиото от гръцки облигации, притежание на централните банки на държавите от еврозоната.

Най-голям принос за свиването на дълга на Гърция обаче ще има Европейската централна банка (ЕЦБ), ако се откаже от част от бъдещите си приходи от инвестициите в гръцки облигации, посочват от МВФ.