МВФ може да финансира само 10% от втория спасителен пакет за Гърция

Международният валутен фонд (МВФ) вероятно ще участва с минимални средства във втората спасителна програма за Гърция, която се очаква да бъде одобрена на днешното заседание на финансовите министри на държавите от еврозоната, съобщи The Wall Street Journal.

Това означава, че правителствата на страните от европейския валутен съюз ще трябва да осигурят по-големия дял от средствата за новата кредитна линия. Така някои страни се изправят пред сериозен политически натиск, тъй като и в момента те търсят начини да намалят участието си в спасителния пакет.

Досега МВФ е отпуснало 30 млрд. евро за Гърция, 22,5 млрд. евро за Ирландия и 26 млрд. евро за Португалия, като сумите многократно надвишават квотата на същите тези правителства във фонда. Това е основната причина да се очаква, че институцията ще ограничи средствата за новата спасителна програма.

Вероятно фондът ще осигури само 13 млрд. евро, което е една десета от общия размер на помощта за Атина, съобщават за изданието запознати с въпроса анонимни източници. Останалите близо 120 млрд. евро страните от еврозоната трябва да осигурят сами, докато за първата спасителна програма държавите от валутния съюз платиха малко повече от 80 млрд. евро.

Говорител на МВФ съобщи, че точният размер на средствата, които фондът ще отпусне за Гърция, все още не е определен. Очаква се представители на МВФ да се присъединят към срещата на финансовите министри на държавите от еврозоната довечера, както и да се дискутира конкретният принос на фонда за спасителната програма.

Междувременно стана ясно, че САЩ ще призоват Международния валутен фонд да подкрепи споразумението за отпускане на кредит на Гърция, съобщи Ройтерс, като се позова на американския министър на финансите Тимъти Гайтнър. „Това е много сериозен пакет с реформи, който е много труден за осъществяване и заслужава подкрепата на международната общност и МВФ. САЩ ще призоват МВФ да подкрепи кредитното споразумение“, е казал Гайтнър. The Financial Times пък съобщи, че правителствата на държавите от еврозоната настояват Европейската централна банка (ЕЦБ) и националните централни банки да се включат във втората спасителна програма за Гърция, тъй като тя ще се окаже недостатъчна.

Според данни, цитирани от изданието, освен 34-те млрд. евро, които са останали от първия спасителен пакет, Атина ще има нужда от още 136 млрд. евро. Договорените дотук средства за новата кредитна линия обаче са 130 млрд. евро.

Финансовите министри на държавите от еврозоната се надяват ЕЦБ да се откаже от част от бъдещите си приходи от инвестициите в гръцки дълг. Институцията вече заяви, че е готова да изпълни това искане.

Високопоставени анонимни европейски източници са разкрили пред изданието, че на срещата довечера ще се обсъжда и възможността националните банки също да се включат в помощта за Гърция.