Уилбър Рос: ЕЦБ следва пътя на САЩ в случая с Гърция

Европейските политици копират своите американски колеги в преодоляването на собствената си криза на националните дългове, но инвеститорът-лешояд Уилбър Рос намира подобен подход за положителен, съобщи CNBC.

Макар да критикува Гърция за начина, по който се държи, докато се опитва да запази нацията от фалит, Рос смята, че Европейската централна банка и останалите участници в процеса предприемат положителни стъпки.

„ЕЦБ най-накрая започва да действа малко повече като Федералния резерв“, заяви президентът на W.L. Ross в интервю за американската медия.

Няколко мастити инвеститори вече призоваха за „европейска Програма за изкупуване на проблемни активи“, визирайки американската Troubled Asset Relief Program (TARP), за да бъде преодоляна бъркотията с националните дългове в Европа.

Програмата бе предприета от американското министерство на финансите и Фед, за да бъде запазена ликвидността в банковата система на САЩ по време на финансовата криза през 2008 г.

ЕЦБ се намеси със собствен ликвиден фонд, за да помогне на банките да купят дългови книжа на бедстващи държави като Гърция, като по този начин способства за избягването на кризата най-малко в краткосрочен план.

„В основата си това е проблем на банките“, каза Рос.

„Мисля, че разликата е в монетарните ходове, които предприема ЕЦБ – дългосрочните кредити за банките, либерализирането на допълнителните гаранции – всички неща, които Драги въведе и които предшественикът му Трише не желаеше да въведе“, подчертава той, визирайки новия президент на финансовата институция Марио Драги и бившия Жан-Клод Трише.

„Сега наистина имате кредитор от последна инстанция, като се има предвид, че преди година изобщо не беше сигурно, че това ще се случи“, добавя инвеститорът-лешояд.

Той разкритикува процеса по възнаграждаване на Гърция „за неуспеха да изпълни поетите ангажименти“, но изтъкна, че алтернативата е още по-малко привлекателна.

„Какво мислите, че щеше да се случи, ако просто бе изоставена?“, посочва Рос. „Щяха ли да се върнат към драхмата, какво щеше да стане с банките? Какво щеше да се случи с международната търговия? Какво щеше да се случи със световната икономика?“, пита риторично той.