Президентът на Европейската централна банка Марио Драги открехна вратата, за да помогне индиректно на Гърция, след като политиците в балканската държава най-накрая се споразумяха за прилагането на новия пакет от мерки на строги икономии след дни на помайване и отлагане, съобщи Ройтерс.
Гърция, която се нуждаеше от споразумението, за да си осигури новия спасителен пакет и да избегне фалит, бе призовала ЕЦБ да ѝ предостави печалбата от гръцките облигации, които притежава и които е закупила на вторичния пазар, което би ѝ донесло 12 млрд. евро и дори повече и би запушило дупката на финансовите ѝ нужди.
След като ЕЦБ остави основната си лихва на рекордно ниското ниво от 1%, Драги проведе по-голямата част от едночасовата пресконференция, без да показва какви карти държи в ръката си, преди да загатне съвсем в края, че финансовата институция би могла да предаде печалбата си от гръцките облигации на държавите от еврозоната, а те на свой ред биха могли да налеят средствата в Гърция.
ЕЦБ няма право да финансира директно правителствата на държавите от еврозоната.
„Ако ЕЦБ предостави пари на правителствата, това е финансиране. Ако ЕЦБ разпредели част от печалбите си сред държавите-членки като част от капиталов дял, това не е финансиране“, обясни президентът на ЕЦБ.
Финансовата институция е похарчила около 38 млрд. евро за гръцки държавни облигации, които имат номинална стойност от около 50 млрд. евро, а вече е получила и лихви по част от тях. Драги посочи също, че ЕЦБ все още предвижда „рискове“ за икономическата перспектива, но пропусна думата „съществени“, което според анализаторите понижава шансовете за ново понижаване на основния лихвен процент през март.
По думите на самия Драги 23-членният Управителен съвет на финансовата институция дори не е обсъждал понижаване на основния лихвен процент не само за настоящия месец, а и за следващите. „Достъпните показатели потвърждават някои колебливи признаци на стабилизиране на икономическата активност на ниско ниво около края на годината“, отбеляза той.
19:21 | 12.09.22 г.