Дебатът за заплатите в обществения и частния сектор в Гърция, за това как се формират те и какво е тяхното ниво, не датира от вчера.
В реалността обаче показателни за жизнения стандарт на една страна са нейната конкурентоспособност и умението й да управлява ефективно своите финанси, а не броят гласове, които левицата печели на изборите, пише гръцкият ежедневник Capital.
Всъщност колкото повече гласове има „марксистката левица“, толкова по-ниско е жизненото равнище, пише изданието.
Показателят за износ и внос, както и износът спрямо вноса, изчислени на глава от населението, са добри параметри, за да може да се изчисли дали заплащането в една държава отговаря на нейната икономика.
Съотношението между износ и внос е подходящ индикатор, за да се прецени и размера на „черната дупка“ в една икономика.
За 2010 г. вносът на глава от населението в Гърция бе 5 593 долара, спрямо 3 363 долара в България, сочи ежедневникът, позовавайки се на данни на ЦРУ (CIA World Factbook). За същата година износът бе 2100 долара в сравнение с 2909 долара за България.
„Не мислете, че търговският баланс се променя в наша полза само заради 10-12 млрд. евро приходи от туризъм“, пише изданието.
И обяснява защо: както гръцките граждани, така и туристите в Гърция, потребляват главно вносни стоки.
Интересни са и други данни, показващи разходите на гръцката и българската страна на глава от населението.
Същите данни на ЦРУ сочат, че през 2010 г. гръцката държава е имала разходи от над 14 хил. долара на глава от населението спрямо 2 548 долара в България. Приходите в гръцката хазна са били малко над 11 хил. долара в сравнение с 2 278 долара на глава от населението в България. Отрицателният баланс между приходи и разходи е съответно 2 964 долара в Гърция спрямо едва 269 долара в България.
"Ако не променим курса, след 5-10 години българските заплати няма да ни се струват като нежелан сценарий, който искаме да избегнем, а като цел, която ще се опитваме да достигнем", пише в заключение изданието.
09:13 | 09.09.22 г.