Европейският стабилизационен механизъм (ЕСМ) ще започне да функционира от 1 юли, решиха лидерите на Европейския съюз, които се събраха на първата си среща на върха за годината.
Спасителният фонд ще започне да функционира една година по-рано от предвиденото, едновременно с Европейския механизъм за финансова стабилност (EFSF), съобщи Дойче веле.
Съществуващите правила ограничават комбинираното кредитиране и от двата фонда до 500 млрд. евро. Официални представители на ЕС обаче смятат, че рестрикциите ще бъдат премахнати, така че да могат да се отпускат средства на затруднени държави от еврозоната до достигането на 750 млрд. евро.
Юридическите документи, свързани с новия спасителен фонд, вероятно ще бъдат подписани на срещата на финансовите министри на страните от еврозоната през март. Очаква се тогава Европейският стабилизационен механизъм да бъде увеличен, за което настояват САЩ, Китай и Международният валутен фонд (МВФ), съобщи Ройтерс.
Лидерите на държавите от ЕС освен това приеха декларация за борба с безработицата и насърчаването на растежа.
“Където е възможно усилията, полагани на национално ниво, ще бъдат подкрепени от действия на ЕС, включително по-добро насочване на наличните средства на ЕС към работни места и растеж в рамките на договорените тавани”, пише в декларацията.
Преди началото на срещата на европейските лидери представители на германските власти предложиха ЕС да контролира пряко бюджета на Гърция. Заради острата реакция на Атина обаче канцлерът на Германия Ангела Меркел отхвърли идеята в началото на днешното заседание в Брюксел.
Меркел съобщи още, че и на тази среща няма да се изчистят детайлите по втория спасителен пакет за Атина заради продължаващите преговори с частните кредитори за опрощаването на част от гръцкия дълг.
По време на заседанието 25 държави-членки от ЕС приеха новия план за бюджетната дисциплина. Към него не са се присъединили единствено Великобритания и Чехия, предаде Франс прес, цитирана от БТА.
Полша, Словакия и Унгария са поискали също така да получат право да участват в редовните срещи на държавите от еврозоната, за което настоява и България.
Британското правителство още през декември застана срещу новия договор на ЕС. По думите на шведския премиер Фредрик Рейнфелд Чехия е заявила, че засега няма да се присъедини към пакта поради проблеми с парламентарната процедура.
Чешкото правителство предвижда да постави въпроса за приемането на пакта на референдум. По въпроса с фискалния пакт няма единство в управляващата коалиция в Прага. Против новия договор е и президентът на Чехия Вацлав Клаус, всеизвестен с евроскептицизма си.
Според премиера на Люксембург Жан-Клод Юнкер новият договор не е само за консолидацията на европейските финанси, но и осигурява така нужните на ЕС перспективи за растеж, пише The Financial Times.