fallback

Оли Рен: Изглежда ще трябват още публични средства за спасяването на Гърция

Подсилването на финансовата защита на еврозоната е следващата задача, посочва еврокомисарят

20:57 | 26.01.12 г. 3

Европейският комисар по икономическите и валутните въпроси Оли Рен призна, че ще бъдат необходими още публични средства, за да бъде запълнен дефицитът във втория спасителен пакет за Гърция, дори след като частните инвеститори в гръцки държавни облигации се съгласят да поемат част от загубите, съобщи Ройтерс.

Според Рен правителствата на държавите от еврозоната и институциите на Европейския съюз ще трябва да попълнят разликата, така че гръцкият публичен дълг да бъде намален до около 120% от годишния брутен вътрешен продукт на страната до 2020 г.

Той добави, че очаква Гърция да постигне споразумение с частните инвеститори по замяната на държавните облигации с нови с дългосрочен матуритет до няколко дни, в рамките на което частният сектор ще приеме доброволно отписване на част от гръцкия дълг.

„На практика сме съвсем близо до споразумение между гръцкото правителство и групата частни инвеститори. Очаквам тя да бъде приключена до няколко дни, за предпочитане до края на януари, а не през февруари“, каза еврокомисарят.

По думите му след постигането на подобно споразумение ЕС и Международният валутен фонд ще коригират анализа си за устойчивостта на гръцкия дълг с цел установяване на размера на дефицита, за да се постигне поставената цел до 2020 г. при влошените икономически перспективи и финансови показатели на Гърция.

„Подготвяме пакет, който ще разчисти пътя за устойчиво решение за Гърция, и да, в този пакет на базата на ревизирания анализ за устойчивостта на дълга вероятно ще се очертае нараснала необходимост от финансиране от публичния сектор, но нищо драматично“, заяви Рен.

Запитан дали Европейската централна банка трябва да поеме част от бремето чрез отказ от печалбата от закупените от нея с отстъпка на вторичния пазар гръцки държавни облигации той посочи, че не би искал да говори от името на ЕЦБ. Но необходимото споделяне на бремето ще зависи от решенията, взети от „публичния сектор и европейските институции“, поясни той.

Това е първият случай, в който високопоставен представител на ЕС признава, че ще бъдат необходими повече публични средства от планираните 130 млрд. евро, необходими за втория спасителен пакет за Гърция.

До момента Франция и Германия определяха числото 130 млрд. евро, съгласувано през октомври, като ограничителна линия, която не бива да бъде надхвърляна.

Рен отказа да посочи колко голям би могъл да бъде дефицитът във финансирането, но на министрите от еврозоната, отхвърлили последното предложение на частния сектор за отписване на част от гръцкия дълг, бе съобщено, че то би понижило дълга до малко под 130% от БВП.

Според представители на ЕС частните инвеститори вероятно ще приемат по-ниската доходност по новите гръцки облигации въпреки публичните им изявления, в които твърдят обратното, а това би довело гръцкия дълг до 125-127% от БВП, което означава, че правителствата от еврозоната и/или ЕЦБ ще трябва да намерят средства за 5-7%, или 12-15 млрд. евро.

Това е приблизително печалбата, която ЕЦБ би реализирала от всички гръцки облигации, закупени от нея с отстъпка, ако бъдат изкупени по емисионната им стойност, заяви източник от ЕС.

Според източници от самата финансова институция ръководството ѝ е разделено по въпроса дали тя трябва да се откаже от печалбата си по гръцките облигации.

Оли Рен е обявил също, че следващата задача пред еврозоната след постигането на споразумение за Гърция е да засили финансовата си защита. По думите му това може да стане, след като бъде съгласувано споразумението за по-строга бюджетна дисциплина. 

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 12:46 | 11.09.22 г.
fallback