Има седмици когато ни се струва, че европейската дългова криза е изпаднала в омагьосан кръг, пише Ройтерс.
Острата размяна на реплики между италианския премиер Марио Монти и германския канцлер Ангела Меркел напомня за дългия и безплоден диалог между Гърция и Германия отпреди две години, когато Берлин се противопоставяше на призивите за спасяването на Атина.
Както тогава, така и сега едно притиснато от дълговото бреме правителство прави опити да налага фискални икономии, да вдига данъците и да осъществява икономически реформи, молейки за по-ниски лихви и по-решителна европейска (разбирайте германска) подкрепа, за да убеди гражданите си, че усилията си струват.
Както тогава, така и сега канцлерът е убеден, че единствено пазарният натиск е способен да вкара държавите прахосници в правия път и настоява, че необходимост от непосредствена намеса няма, тъй като официално Италия не е поискала спасителен план.
Забавянето на спасителния пакет за Гърция в началото на 2010 г. подкопа доверието във финансовите пазари (доверие, което все още не е възстановено напълно) и оскъпи цената на спасителната операция.
Все пак не всичко се повтаря, тъй като Германия има много повече доверие на Италия на Марио Монти, отколкото е имала на Гърция, в който и да е момент.
Според някои анализатори през март Меркел може да разреши разширяването на финансовия фонд за борба с кризата, след като лидерите на еврозоната подпишат двата ключови договора, за които настоява Берлин - за бюджетната дисциплина и за създаването на постоянен механизъм за финансова стабилност.
Европейските политици очакват от 1 юли Берлин да позволи двата спасителни фонда – временният Европейски фонд за финансова стабилност (EFSF) и постоянният Европейски механизъм за стабилност (ESM) – да се обединят и да заработят заедно.
Подобен ход би осигурил почти 1 трлн. евро, дори ако EFSF остане с рейтинг „AA+“ вместо с първокласен кредитен рейтинг „ААА“ поради понижаването на рейтингите на някои от ключовите гаранти на фонда като Франция.
Това може да убеди и страните от групата на Г-20, че еврозоната прави повече в защита на еврото – развитие, което може да доведе до разширяване на подкрепата на Международния валутен фонд (МВФ) с поисканите 600 млрд. долара.