Провалът на политиците сгъстява облаците над еврозоната

Както можеше да се очаква, немските политици възроптаха срещу доклада на S&P и се изказаха срещу понижаването на рейтинги, което определиха като част от „англо-саксонската конспирация срещу еврото”, пише Financial Times.

Социалдемократът от Европейския парламент Мартин Шулц, който се очаква да бъде следващият председател на институцията, определи понижението на рейтингите като „таргетирана атака” срещу еврото с цел да се отклони вниманието от проблемите с бюджета на САЩ.

Според друг германец – Алмар Брок от партията на канцлера Меркел, агенцията преследва „англо-американски интереси”.

Макар раздразнението на Ангела Меркел да бе видимо, тя опита да бъде по-конструктивна. Основното послание, което тя опита да отправи, бе приемането на „фискалния пакт”, по който бе постигнато съгласие през декември и създаването на Европейския механизъм за стабилност на стойност 500 млрд. евро, който би трябвало да замести временния спасителен фонд още това лято.

Това директно противоречи на основните критики, отправени от S&P: канцлерът на Германия призовава за бързо приемане на споразуменията, които агенцията посочва като погрешни или неадекватни.

Рейтинговата агенция критикува Меркел за това, че се концентрира твърде много върху фискалното разточителство като източник на кризата и дълбоко греши като настоява за мерки за съкращения, които да залегнат в новия фискален съюз.

„Смятаме, че процес на реформи, базиран единствено на фискалната дисциплина, ще се превърне в самоубийствен”, обясняват от S&P.

Някои от официалните представители на еврозоната шумно протестират заради непълнотата на анализа на S&P, който игнорира ролята, която фискалният съюз е изиграл при предоставянето на възможност на Европейската централна банка да действа по-агресивно и да се намеси на пазара – стъпка, която от агенцията признават, че частично е успокоила пазара.

Фундаментално погледнато обвинението, което S&P отправя, е свързано с това, че политиците са се провалили в търсенето на решение за понижаване цената за набиране на нов капитал чрез различни антикризисни инструменти – било чрез по-голям спасителен фонд, било чрез емитирането на общи облигации или чрез по-решителни интервенции на ЕЦБ.