Кризата в еврозоната за един много кратък момент като че ли отстъпи във водещите заглавия, за да се завърне с пълна сила дни по-късно. Следващите месеци ще са решаващи за определянето на това дали европейските лидери ще успеят да запазят единството на еврозоната, пише Ройтерс.
В Гърция, където кризата започна още преди 2 години, правителството преговаря за опрощаването на дълг от частния сектор. Споразумението е ключово за договарянето на новия спасителен пакет за страната в размер на 130 млрд. евро. Ако не го получи, Атина е заплашена от фалит още през март.
Преговорите с банки и инвестиционни фондове, от които се иска да опростят поне половината от гръцкия дълг, в който са инвестирали обаче се точат вече седмици, като повдигат съмнения дали Атина в крайна сметка ще се справи.
В допълнение към дълговите предизвикателства, и Гърция, и Франция се изправят пред избори през следващите месеци. Това ще усложни значително вътрешните процеси по взимането на решения, както и ще осуети възможностите за общи действия в еврозоната.
Ключов елемент е и набирането на 200 млрд. евро допълнително финансиране за Международния валутен фонд (МВФ), 50 млрд. от които трябва да дойдат от държавите извън европейския валутен съюз. Еврозоната обаче се затруднява в събирането им, още повече, че привличането на Великобритания за каузата към момента изглежда невъзможно.
Всички кризисни събития успяха да съберат двама малко неочаквани партньори – германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Никола Саркози. Правителството в Берлин определи това партньорство като най-важното за Европа във време на криза и с тревога чака изборите във Франция, които могат да доведат до разпадането на съюза „Меркози“. Анализатори пък посочват, че не „Меркози“, а Ангела Меркел и директорът на МВФ Кристин Лагард ще диктуват политиката в Европа.
Балансът може да бъде нарушен допълнително и от евентуалното орязване на кредитния топ рейтинг на Франция, макар икономисти да смятат, че това би накарало Париж да предприеме допълнителни бюджетни реформи.
Дуетът „Меркози“ започна годината със среща на четири очи в Берлин днес, нещо като подготовка на срещата на върха на Европейския съюз (ЕС), която ще се състои на 30 януари. Основните теми на разговор между двамата вече са традиционни – ускоряването на икономическия растеж на еврозоната, високата безработица, както и последните детайли по споразумението за по-широка фискална консолидация във валутния съюз на Европа и т. нар. „данък Робин Худ“, който със сигурност ще бъде въведен от Франция, въпреки съпротивата на Великобритания и намерението на премиера Дейвид Камерън да наложи вето на налога.
През тази седмица и Германия, и Франция ще тестват доверието на пазарите с нова порция дълг за продажба на фона на слабия икономически растеж, натиска върху заетостта и незадоволителното представяне на публичните финанси.
Един въпрос обаче все още остава без отговор: Ще успеят ли европейските лидери да си „купят“ необходимото време, за да се справят с предизвикателствата през тази година?
10:25 | 11.09.22 г.