Германският натиск върху Европа може да се окаже нож с две остриета за страната

Опитите на Берлин да моделира Европа по свой образ и подобие могат да струват скъпо на германската експортна машина, пише Bloomberg.

Докато правителствата на редица страни, като Италия, Испания и Ирландия се опитват да убедят кредиторите си и канцлера Ангела Меркел, че са способни да овладеят дефицитите в балансите си, икономическите експерти търсят начини да възстановят тяхната конкурентоспособност.

Рискът за Германия, чийто износ съставлява почти половината от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната, се състои в това, че опитите за трансформация на силно задлъжнелите южноевропейски страни могат да се окажат прекалено успешни.

Усилията на европейските правителства за понижаване на трудовите разходи могат да помогнат на Южна Европа да конкурира доминиращите позиции на германски корпорации като Siemens AG – най-голямата инженерна компания в Европа и автомобилопроизводители като Bayerische Motoren Werke (BMW) AG. 

„Истина е, че конкуренцията ще се увеличи. Ето защо и ние ще трябва да побързаме да подобрим ефективността си“, казва Волфганг Клемент, бивш германски икономически министър в правителството на канцлера Герхард Шрьодер. „Опасенията ми са, че ставаме самодоволни на фона на всичките тези приказки, че германската икономика е силна“.

Федералната република, получила прозвището „болният човек на Европа“, след като пое тежестта от обединението си с Източна Германия, се превърна в главния икономически мотор на Стария континент и третия по големина износител в света след Китай и САЩ. Това беше постигнато чрез ограничаване на заплатите и диверсифициране на производството.

За 10-те години до 2010 г. цената на труда в Германия се е повишавала с два пъти по-бавен темп от този в Гърция, сочат данни на икономическият институт IMK в Дюселдорф. Ръстът на германския износ за същият период е бил средно 5,2%, а на този на Италия 3,1%.

Меркел притиска задлъжнелите страни да последват примера на Германия и да приложат мерки за насърчаване на растежа и понижаване на дефицитите.

„По-скоро бих се фокусирала върху подобряването на конкурентоспособността в Европа, отколкото непрестанно да се притеснявам за спасителните програми“, заяви Меркел през март. „Нашата задача е конкурентоспособността в цяла Европа да се подобри“.

През последното десетилетие темпът на повишаване на цената на труда в абсолютно всички страни от еврозоната е бил по-бърз от този в Германия. Германските трудови разходи са се повишавали средно с 1,7% на година. В Португалия този ръст е бил 2,9%, в Италия 3,2%, в Гърция 3,4%, а в Испания 4,1%, разкриват данни на IMK, базирани на информация от Евростат.

“Като вземем под внимание слабия ръст на заплатите в Германия през последните години, все още имаме известно предимство“, казва Тило Хайдрих, икономист на Deutsche Postbank AG. В средносрочен план обаче, конкуренцията ще се увеличи“.