Емитирането на еврооблигации се разисква като един от начините за подкрепа на еврозоната, но всъщност може да унищожи общата европейска валута, заяви Отмар Исинг, бивш главен икономист на Европейската централна банка и настоящ президент на Центъра за финансови изследвания във Франкфурт, цитиран от CNBC.
“Няма необходимост от тях“, смята Исинг. „Еврооблигациите, предоставянето на банков лиценз на ЕИФС – мисля, че това би разрушило еврозоната в дългосрочен план“, добави той.
Според него най-радостното от последната среща на високо равнище на лидерите на държавите-членки на Европейския съюз е, че тя не е направила изявление по този проблем.
Исинг, който е бил и член на борда на директорите на германската централна банка, критикува настоящата програма за изкупуване на облигации на ЕЦБ.
„За мен една независима централна банка трябва да се въздържа от въвличането ѝ във вземането на политически решения“, посочва той. „След като веднъж сте се включили, вече е много трудно да се измъкнете: да решите до каква степен, при какви основни лихвени проценти във всяка страна. Има решения, които имат силен политически елемент“, добавя бившият служител на финансовата институция.
Той смята, че интервенциите на ЕЦБ може да накарат правителствата да отлагат необходимите действия, за да сложат в ред икономиките си.
„Когато доходността по италианските облигации се повиши, правителството на Берлускони успя да съгласува пакет от мерки в двете камари в рамките на 3 дни, което е нещо забележително в Италия“, изтъкна Исинг. „Когато ЕЦБ интервенира, а спредът се сви, реформите бяха смекчени. Икономистите наричат това морален риск – той създава грешни стимули“, обяснява той.
ЕЦБ се намеси на пазара през август, възстановявайки програмата си за изкупуване на облигации на държави със сериозни финансови проблеми от еврозоната, след като доходността по 10-годишните италиански държавни облигации достигна нива, които е нецелесъобразно да бъдат поддържани.
„В момента, в който дългосрочната лихва нарасна, държавите усетиха, че не могат да продължават по същия начин и правителствата предприеха мерки за реформи – в Испания, Италия и т. н.“, припомни президентът на Центъра за финансови изследвания.
„Най-силната ми критика за резултата от последната среща на високо равнище е, че имаше споразумение, наложено от някои държави, че пазарите не трябва да играят тази роля в бъдеще. Това е нещо, което не можем да пропуснем. Единствено политически контрол, дори и засилен, трудно ще свърши работа“, изтъква той.
06:51 | 12.09.22 г.