През единна процедура ще преминават емигрантите от трети страни, които работят законно в Европейския съюз (ЕС), предвижда директива, гласувана от европейския парламент (ЕП), съобщиха от информационното бюро на институцията в България.
Директивата допълва вече съществуващите мерки, свързани с легалната миграция, например т. нар. „синя карта“, и има за цел да улесни миграцията в случаите, когато тя е свързана с нуждите на европейския трудов пазар.
Нормативната уредба предвижда още емигрантите от трети страни с разрешително за работа в държава-членка на ЕС да имат сходни права с тези на гражданите на Еврообщността по отношение на условията на труд, социалното осигуряване и достъпа до публични услуги.
Работниците и служителите емигранти ще имат правото още да членуват в синдикални организации, да се ползват от услугите на местни бюра по труда, да бъдат настанявани в социални жилища и други.
Държавите-членки на ЕС обаче могат да въведат определени ограничения за работници с продължителност на договорите по-малка от 6 месеца. Семейните обезщетения на граждани от трети страни, които са приети за обучение в страна членка, също могат да бъдат ограничени.
Предложената директива ще намали и административните процедури за гражданите от трети страни. Възможност за подаването на молба за разрешаването на престоя и работата в страна от ЕС ще има както самото лице, така и работодателят му.
Новият закон няма да обхваща дългосрочно пребиваващите, бежанците, командированите работници, сезонните работници, работниците, които са делегати в рамките на програми за мобилност в международни компании, както и детегледачките и моряците, които плават под флага на друга държава-членка на ЕС.
Страните от Еврообщността трябва да транспонират директивата в националните си законодателства в рамките на две години.