Ако искате да проумеете последното френско-германско предложение за „спасяване“ на еврото, си представете, че правителствата на Китай и Япония искат да получат легално право да изменят бюджета на САЩ, да налагат нови данъци на американските граждани, както и да ограничават разходите на щатското правителство, когато преценят че това е необходимо, пише Брет Аръндс, анализатор на MarketWatch в коментар за изданието.
В крайна сметка Китай и Япония са най-големите кредитори на Съедините щати. Щатското правителство им дължи трилиони долари. Вярно е, че Вашингтон не е толкова дълбоко задлъжнял, като съотношение на дълг към брутен вътрешен продукт (БВП), колкото най-непослушните европейски правителства, но щатската дългова тежест не е и много по-малка.
През изминалата седмица пазарите се повишиха поради надеждите, че лидерите на Европейския съюз (ЕС) най-накрая ще намерят решение за дълговата криза в региона. Основно внимание се отделя на предложението на Ангела Меркел и Никола Саркози. Те искат да превърнат Европа в нещо като федерално правителство с правомощия да налага бюджетна дисциплина на финансово безотговорни страни.
Тяхното предложение е абсурдно. Всичко може да се случи на този свят, но ще е наистина забележително, ако тази идея получи подкрепа. Всеки, който таи надежди, че именно това ще реши кризата, трябва да помисли отново.
Защо португалците трябва да се съгласяват Германия да може да налага бюджетни ограничения на страната им? А защо да го правят и гърците?
Ще приемат ли американците възможността, китайци и японци да определят бюджетната политика в Вашингтон? Ако бяхте американец, как бихте се почувствали, ако отворите сутрешния вестник и научите, че новата китайско-японска „Комисия за фискална стабилност“ във Вашингтон е понижила пенсията на баба ви с една трета, ограничила е разходите за поддръжка на магистралите и възнамерява да наложи 10% корпоративен данък?
Това на практика е френско-германското предложение, отправено към Гърция, Италия, Испания, Португалия и Ирландия.
Абсурдно е. Няма причина тези страни да се отказват от суверенитета си. Те могат, ако е необходимо, просто да фалират. Един фалит, да кажем на Луизиана, не би унищожил долара. Това не се случи и след фалитите на Enron и Lehman.
Британците изглеждат по-умни, най-малкото, защото останаха извън еврозоната. Тогавашният премиер на страната Джон Мейджър и финансовият му министър Гордън Браун взеха твърдо решение да запазят британската лира. В онези дни някои анализатори си позволиха да прогнозират катастрофа за Лондон. Тези опасения обаче се оказаха неоправдани.
От дълго време е ясно, че Франция и Германия искат да използват общата си валута, за да вкарат стария континент в нещо като федерален съюз. Всеки инвеститор, който е заложил на тази странна птица обаче, трябва да е наясно, че тя прилича повече на пуйка, отколкото на орел.
Срещата на европейските лидери тази седмица бележи 5-тия опит за постигане на генерално решение на кризата от 2009 г. насам.
„След серия "финални" срещи, би било добре този път да имаме истинска "финална среща“, коментира главният икономист на Standard & Poor’s за Европа Жан-Мишел Сикс. А коментаторът на Marketwatch Аръндс е готов да се обзаложи, че догодина ще има шеста среща.