ЕЦБ може да бъде последният оцелял сред поле с руини

Кой ще мигне пръв? Безизходното положение, в което са изпаднали Европейската централна банка, европейските правителства и финансовите пазари, се издига до по-висока степен, твърди в свой материал MarketWatch.

Изглежда вървим към повторение на съдбовни времена от преди близо 20 години – пика на кризата с механизма за валутните курсове от септември 1992 г. - когато френският президент Франсоа Митеран принуди германския канцлер Хелмут Кол след много усукване да призове централната банка на своята страна да защити френския франк.

Ако немската централна банка запази позицията си да стои встрани, докато пазарите разпродават франка, тя ще бъде „последният оцелял сред поле с руини“, заяви тогава Митеран.

Поради това се очаква на някакъв етап в тези драматични времена, които предстоят, нова конфронтация между нови двама съвременни знаменосци на френско-германското сътрудничество – президентът Никола Саркози и канцлерът Ангела Меркел.

Ще има разговор за окончателните жертви, за съдбовните предложения за запазване на валутния съюз като символен инструмент на европейското другарство.

Всичко това ще отклони вниманието от истинската битка, която се води в самото сърце на ЕЦБ.

Както дадоха да се разбере на срещата си в Страсбург, Саркози, Меркел и новоназначеният италиански премиер Марио Монти, няма начин европейските правителства да могат да инструктират ЕЦБ да предпази облигационните пазари на държавите от периферията на еврозоната.

Подобен натиск би оказал по принцип неблагоприятен ефект, както дори Саркози трябва да признае сега.

Най-интелигентното действие, което политиците могат да предприемат, е да се въздържат да притискат ЕЦБ, наяве или тайно, и да изчакат събитията да достигнат пълното си развитие.

Междувременно ЕЦБ се е окопала здраво и остава готова за контраатака, когато и ако нещата се подобрят.

Но нито един човек, който е посетил ЕЦБ напоследък, не може да не забележи огромното раздразнение от некадърността на европейските политици да наберат достатъчен ресурс за защита на валутния съюз в ранна фаза.

Финансовата институция е решена да избегне отговорността да евентуалното разпадане на емблематичния европейски интеграционен проект. Тя чуства, че е направила достатъчно и че политиците са били глупави или небрежни да не отговорят достатъчно енергично, бързо или творчески на многобройните временни мерки, реализирани от нея през последните 18 месеца в подкрепа на държавите от периферията на еврозоната.