Разходите за финансирането на т. нар. „основни членки“ на еврозоната като Франция, Австрия, Белгия и Холандия се повишиха рязко през последните седмици, тъй като инвеститорите залагат на вероятността, че проблемите, с които се сблъскват държавите от периферията на еврозоната, няма да бъдат удържани само там, съобщава CNBC.
Анализаторите от Capital Economics се питат дали този ръст означава, че кризата е близо до показателно развитие към най-лошо и смятат, че пазарът подценява уязвимостта на Франция.
„Доходността започна да нараства бързо, и то не защото инвеститорите в момента очакват по-затегната монетарна политика, а защото те все повече се притесняват, че политиците няма да успеят да удържат кризата и може би дори да запазят еврозоната“, заяви Джон Хигинс, старши пазарен икономист в компанията.
При положение, че спредът между разходите за финансиране на Франция и Германия нарасна до най-високото си ниво от създаването на еврото, Хигинс смята, че този процес може да продължи „ако Гърция фалира и напусне еврозоната, а настоящите проблеми в Италия и Испания започнат да се задълбочават“.
Френският министър на финансите Франсоа Бароан заяви в понеделник, че разходите за финансирането на страната остават на „много благоприятни“ нива след предупреждението на международната рейтингова агенция Moody`s, че по-нататъшно повишаване може да се отрази неблагоприятно на френския кредитен рейтинг.
От Capital Economics отдавна са на мнение, че еврозоната може да се разпадне, като според Хигинс разпадането не означава задължително фалит за държави като Франция. Той обаче предупреждава, че не е особено вероятно пазарът да ѝ предостави предимства по тази причина.
„Преди нещата да се уталожат, инвеститорите може да не пожелаят да кредитират много държави на привлекателни лихвени нива, опасявайки се, че може да последват съдбата на Гърция“, смята стратегът. „Дори и тогава инвеститорите вероятно ще се притесняват, че тези „основни“ държави, които са останали в еврозоната, са във форма за тежкото икономическо пътуване, като се има предвид вероятният значително висок курс на еврото спрямо новите валути на държавите, които са напуснали еврозоната“, добавя той.