Испания няма да успее да успее да постигне фискалните си цели за тази година заради забавянето на икономическия растеж и задълбочаването на дълговата криза, пише Bloomberg.
Вчера представители на Европейския съюз коментираха точно обратното – че Мадрид ще се справи с целите си за свиване на дупката в хазната. Много икономисти обаче са на друго мнение и правят масови ревизии на прогнозите си заради свиващата се събираемост на данъците и нарастващите разходи на Испания за заемни средства.
Людовик Субран, главен икономист в Euler Hermes SA в Париж, коментира пред Bloomberg, че бюджетният дефицит на страната ще достигне 7% през 2011 г. при заложена от властите цел 6 на сто. По думите му прогнозата на компанията е направена преди понижението на рейтинга на страната на базата на очакван икономически растеж от 0,7 на сто.
Moody’s Investors Service предрече, че бюджетният дефицит на Испания ще достигне 6,5% тази година при предишна прогноза от 6%. Рейтинговата агенция оценява недостигът в хазната на страната през следващата година на 5,2% при заложен таргет от 4,4%.
Според Фондацията на испанските спестовни банки Funcas бюджетният дефицит на Испания ще достигне 8% тази година. Предишната им прогноза беше за дефицит от 7,5%. Освен това, организацията очаква регионите в страната да надвишат границата от 1,3% недостиг.
Икономисти, анкетирани от Bloomberg, очакват дупката в бюджета на Испания през настоящата година да бъде 6,3%.
Испанското правителство призна, че няма да бъде достигната целта от 1,3% ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) през 2011 г. Според актуалната прогноза на Международния валутен фонд (МВФ) икономиката на страната ще нарасне с 0,8% тази година.
Премиерът Хосе-Луис Сапатеро заяви преди дни, че растежът на БВП през третото тримесечие ще бъде подобен на отчетения в периода април-юни – 0,2%.
Прогнозите на испанския кабинет показват още, че дългът на страната ще се увеличи до 67% от БВП, което е почти двойно спрямо нивото му през 2007 г.
Междувременно Испания набра от пазарите приблизително 3,5 млрд. евро след продажбата на краткосрочни дългови книжа, но при по-високи лихви.