Наближава заветната сряда, когато лидерите на ЕС трябва да представят план за излизане от дългово-политическата криза, във връзка с която вече две години наблюдаваме отлагане и замазване на проблемите.
Инвеститорите са изнервени и вече определено не вярват на сълзи. И все пак, има ли нещо което могат да сътворят политиците на Стария континент, което да върне позабравеното доверие? Основните проблеми, които чакат своето решение са три: - дълговата криза в Гърция; - рекапитализация на европейската банкова система; - ограничаване на заразата към Италия и Испания чрез увеличаване на Европейския фонд за финансова стабилност EFSF. В последните години се разбра, че южната ни съседка няма функционираща пазарна икономика, което е поредната демонстрация на „двоен аршин“ на чиновниците от Брюксел. Докато държавите от бившият Източен блок трябваше да вадят доказателство след доказателство за това, очевидно за други правилата и мерките не важаха.
Натрупаният дълг е огромен - над 150% от БВП на Гърция. Липсата на реформи в публичния сектор и начинът на функциониране на стопанството й определено не вдъхват доверие в кредиторите, че ще си получат заемите. Съпротивата към каквито и да е мерки за подобряване на пазарните условия от страна на местното население утежнява допълнително ситуацията.
Липсата на държавност и наличието на хаос от последните седмици определено не помагат нито на закъсалата страна, нито на нейните партньори. Орязването на дълга с 21% отдавна не е достатъчно. Докато представители на европейската банкова система очакват „подстригване“ с 40%, Меркел вече говори за 50-60%. Проблемът е, че ако се увеличи опростяването на задължения, натискът отива върху европейските банки.
Кое е по-голямото зло? Вероятността финансовите институции да се справят с бъдещи финансови проблеми е много по-голяма от тази Гърция да успее да се пребори със ситуацията. Независимо от всичко играта с процентите при намаляването на задълженията на гръцката икономика е игра върху тънко въже и огромна височина над пропастта. Въпрос на баланс… Най-вероятно европейските банки ще бъдат капитализирани със 108 млрд. евро и задължението коефициентът им за капиталова адекватност (Tier 1) да нарасне до 9%. Това е далеч над 6-те процента, които бяха необходими за успешно преминаване на стрес тестовете през пролетта. Увеличаването на Европейския фонд за финансова стабилност е ключовият коз, които трябва да спре заразата към Италия. Освен настоящите проблеми, там има наличие и на политическа криза. Настоящият премиер Берлускони е зает с потушаването на корупционни и секс скандали, а не толкова с реформи за намаляване на дълговете на страната си.
Въпросът е как да се увеличи фондът без да се ангажират допълнително държавите от еврозоната и особено Франция, която виси на косъм от намаляване на кредитния си рейтинг и евентуалното по-скъпо финансиране за нея. Засега решенията гравитират около това EFSF да гарантира 20% от новоемитираните облигации на задлъжнелите правителства. Другата идея е да създадат специални финансови инструменти, чрез които държавите от Г-20 да участват в решаването на проблемите, но това все още се обсъжда. При всички случай пазарите очакват тези мерки да се случат бързо и прилагането им да бъде подкрепено от страните от Г-20. Ангажимент от тези държави относно дълговата криза в ЕС е нещо, от което инвеститорите имат нужда. Поради тази причина няма да е изненада за никой, ако утре разберем, че окончателното решение ще бъде взето на срещата в Кан в началото на ноември, когато въпросните лидери ще се срещнат. Въпросите остават и те са дали Гърция ще се върне към пътя на растежа и дали Италия и Испания ще положат необходимите реформи за намаляване на дълговото бреме, което ще намали и цената им на финансиране от пазарите.
И всичко това на фона политическото боричкане в ЕС, но както каза един от участниците в преговорите "до сряда ще играем покер", а дали от това ще произтекат решения или „грешения“ предстои да видим.
19:58 | 12.09.22 г.