Откакто преди две години новоизбраното гръцко правителство обяви, че дефицитът в местния бюджет е просто малко повече над 3% от брутния вътрешен продукт, а няколко пъти повече, тоест 14% (по-късно поправени още нагоре), европейската валутна общност не може да излезе от негативните заглавия на вестниците, пише в свой коментар за Handelsblatt бившият главен икономист на Европейската централна банка (ЕЦБ) Отмар Исинг.
Въпреки че досега помощите са били винаги под формата само на кредити или гаранции, никой не се надява, че „спасяването“ - каквото и да се има предвид, няма да се случи без натоварване на националните данъкоплатци. Междувременно от нови и нови срещи на върха се очакват не само нови помощи, но и големия спасителен удар. В повечето случаи става дума за това принципът за отговорност за националните задължения да се разшири върху цялата общност, което неминуемо ще доведе до поемане на удара не само от свръхзадлъжнелите, но и от солидарните държави.
Подобен трансфер на пари на данъкоплатците, както в случая с евробоновете, не съответства на всяка демократична легитимност. Този удар срещу принципа „no taxation without representation“ противоречи на фундаменталните принципи на демокрацията и може да създаде антиевропейски настроения в редица държави, пише в коментара си Исинг.
Едва що бе решено разширяването на спасителния фонд EFSF, дискусията се посвещава на въпроса как може да се надзирават тези 440 млрд. евро. Колкото алхимиците са способни да направят от калта злато, толкова могат и познатите модели да преодолеят ограничението на средствата без никакви разходи.
Пи принцип всички предложения опират на два основни пункта. От една страна се изхожда, че 440 млрд. евро няма да са достатъчни. Не малко политици биха се зарадвали на неколкократно увеличен фонд, чиято обхватност би изплашила всички спекуланти. Опасността, че една огромна наличност на финансови средства може да бъде разбрана като покана за това да бъде използвана, въобще не се споменава.
04:03 | 14.09.22 г.