„Политиката не трябва да ни обявява война, а по-скоро да дойде с нас в манастира на хляб и вода и да работим там, докато над нас не се понесе белият дим и не намерим общо решение“, казва президентът на германската банкова асоциация Андреас Шмиц в интервю за Bild.
Финансовите институти обявиха общ фронт срещу спасителните планове на ЕС. Те се опълчват срещу рекапитализиране на банки с държавна помощ. Председателят на Европейската комисия (EK) Жозе Мануел Барозу предложи да бъде вдигнато минималното равнище на собствените фондове на банките, но се въздържа да посочи конкретни цифри. Според източници на Financial Times европейският банков регулатор (EBA) вероятно ще поиска съотношението между капитала от първи ред на банките (tier-1) и рисково претеглените им активи да е най-малко 9%.
Шмиц потвърди позицията на банките: „Нямаме банкова криза, а криза в доверието към политиците“. По време на финансовата криза през 2008 г. някои банки докараха трудности на държавите. „Сега е обратното. Някои държави докарват затруднения на банките си. Държавите са живели твърде дълго на заем и са натрупали огромни планини със задължения. Сега инвеститорите в Азия и в Северна Америка вече не вярват на европейските правителства, че ще могат да се справят с дълговите проблеми. Защо трябва да купуват техните облигации“?
Шмиц подкрепя и резервираното отношение на частните банки към принудителни действия на държавите към банките. „Не рекапитализирането на банките е проблемът, а фактът, че държавните облигации загубиха статуса си на безрискови инвестиции. Ключът към решението на задачата е в това правителствата да възвърнат доверието в солидарността на финансовите пазари“. Иначе банките отдавна били повишили собствения си капитал. „Това е една поука от кризата. Да се карат срещу волята им да увеличават капитала си ще обостри още повече кризата, защото така държавите ще задлъжнеят още повече“.
Все пак президентът на банковата асоциация не изключва, че някои финансови институти може да имат нужда от помощ. „Може да има такива банки в Европа. Малкото средства обаче не трябва да се изсипват като с лейка над всички банки, а да се предоставят целенасочено само към онези, които са в нужда“, заключава Шмиц.