Италия и Испания продадоха дълг за 17,7 млрд. евро днес, като цената на облигациите им нарасна, въпреки че и двете страни трябваше да платят повече за финансирането си, отколкото преди месец, съобщава Bloomberg.
Италия продаде 182-дневни облигации за 8 млрд. евро при доходност от 3,071%, спрямо 2,14% при последния аукцион на дълг с подобен матуритет на 26 август. Италианското финансово министерство продаде и 76-дневни облигации при доходност от 1,808% и сконтови облигации с матуритет през 2013 г. при 4,511%. Доходността по испанския дълг също се повиши, след като страната продаде 3- и 6-месечни облигации за 3,22 млрд. евро – малко под максимално заложения обем.
Испанският аукцион имаше „много добър резултат“ и ако предположим, че Гърция получи поредния транш, в „краткосрочен план ни очаква период на сравнително ниска волатилност“, казва Матео Регеста, главен стратег на BNP Paribas SA в Лондон. „Доходността беше малко по-висока, но въпреки това аукционът беше успешен. Повишаването на лихвите всъщност не беше чувствително“.
Европейската централна банка (ЕЦБ) започна изкупуването на испански и италиански облигации през август, след като опасенията за неизбежния фалит на Гърция повишиха цената за кредитирането на двете страни до исторически нива. Представител на банката заяви вчера, че на срещата си на 6-ти октомври ЕЦБ вероятно ще обсъди удължаване на изкупуването на облигации, както и понижаване на основните лихвени проценти.
Премиите, които инвеститорите търсеха, за да притежават 10-годишни италиански и испански облигации вместо еквивалентните германски бонове, се понижиха след аукционите на фона на зелената вълна на европейските борси, продължаваща трети пореден ден. Спредът по италианските облигации се понижи до 369 базисни пункта от 381 базисни пункта в понеделник, докато премията по испанския дълг се понижи до 319 базисни пункта от 333 пункта.
С дълг, възлизащ на 1,9 трлн. евро – повече от дълговете на Испания, Гърция, Ирландия и Португалия взети заедно – Италия е уязвима от всяко повишаване на доходността, която плаща, докато се опитва да овладее бюджетния си дефицит. С набраните от днешния аукцион средства на 30 септември Рим ще покрие достигащи матуритет облигации за 8 млрд. евро. До края на годината обаче страната ще трябва да изплати допълнително 55 млрд. евро за обслужването на други достигащи матуритет задължения.
До края на годината Испания трябва да рефинансира достигащи матуритет облигации за 14 млрд. евро и да извърши плащания по падежи на съкровищни бонове за около 23 млрд. евро, сочат данни на финансовото министерство в Мадрид. В края на юни испанската хазна е разполагала с 40 млрд. евро в брой.
В същото време Франция плаща по-малко за финансирането на дълга си сега, отколкото в началото на годината, поради политически консенсус за понижаване на дълговите нива и централизираната система на управление на финансите, датираща от дните на крал Луи XIV.
Докато инвеститорите търсят убежище от политическите и дългови сътресения, доходността по 10-годишните френски облигации се понижи до 2,6% от 3,4% в началото на януари и е два пъти по-ниска в сравнение с лихвата от 5,76%, достигната на 18-ти януари 2000 г., малко след въвеждането на еврото.
„От векове Франция е била страна хищник“, казва Майкъл Мартинез, икономист на Societe Generale AG в Париж. „Тя не е страна, където съществува риск за прилагането на политически решения. Когато правителството реши да направи нещо, то се случва“.
Забавянето на икономиката и опасенията за експозицията на френските банки към проблематични дългове в еврозоната повишиха рисковата премия на френските облигации спрямо германските бонове, с което през 2011 г. цената за финансирането на френския дълг надхвърли тази, която плаща Великобритания. И все пак, при условие че едва 6 страни от еврозоната запазват ААА кредитните си рейтинги, алтернативите пред инвеститорите са ограничени, а Франция ще продължава да се радва на едни от най-благоприятните кредитни условия в света.
„Няма много алтернативи, когато говорим за големи, ликвидни пазари“, казва Лорен Билк, директор на отдела за инфлационни стратегии към Nomura International в Лондон. „Френският облигационен пазар е привлекателен. Ако инвеститорите продължават да отбягват рисковите активи, това вероятно ще е така и за в бъдеще“.
В еврозоната единствено Германия, Холандия и Финландия плащат по-малко за финансирането на дълговете си от Франция. Германия плаща 1,7% за 10-годишен заем, Великобритания плаща 2,4%, докато Холандия, третата по големина икономика в еврозоната с кредитен рейтинг ААА след Франция и Германия, плаща 2,2%.
През 2011 г. Франция планира да издаде облигации за 180 млрд. евро, като утре финансовото министерство в Париж се очаква да обяви плановете си за аукционите, които смята да проведе до края на годината и през 2012 г.
По данни на Credit Suisse Group AG до края на годината на Франция й остава да рефинансира едва 9% от достигащите матуритет през 2011 г. облигации, в сравнение с 26% от достигащия матуритет италиански дълг, който за тази година е в размер на 226 млрд. евро и 30% от 93,8 млрд. евро достигащ матуритет испански дълг.
При 1,6 трлн. евро френският дълг възлиза на около 85% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната, сочат данни на Международния валутен фонд (МВФ). За сравнение, италианският дълг възлиза на 120,6% от БВП на страната.
В края на март експозицията на френските банки към гръцки, португалски, ирландски, италиански и испански дълг е възлизала на 671,7 млрд. долара, разкриват данни на базираната в Базел Банка за международни разплащания (BIS).
Френската експозиция към проблемните дългове е най-голямата в Европа и е почти три пъти по-голяма от тази на германските банки. Четирите най-големи френски банки държат активи за общо 5,9 трлн. евро (включително облигационни заеми) - около 3 пъти френския БВП.
„Френският облигационен пазар остава уязвим от настроенията на инвеститорите“, казва Оливър Бизимана, икономист на Morgan Stanley в Лондон. „Дълговата криза в еврозоната ескалира и страховете за разпространението й във Франция също нарастват“, допълва той.
16:25 | 10.09.22 г.