Неспособността на света за спре икономическия спад и разпространяването на дълговата зараза към Италия промени характера на кризата в еврозоната. Това, което някога беше дългово проблемче на малка, периферна държавица, сега заплашва съществуването на еврото, пише колумнистът Волфганг Мюнхау за The Financial Times.
Европейските лидери обаче сякаш не виждат какво предстои и се провалиха при рекапитализацията на банковата система. Когато пък създаваха Европейския механизъм за финансова стабилност, те мислеха само за малките държави, изпаднали в затруднение. Сега тяхната стратегия пак е пред провал, пише Мюнхау.
По време на есенната среща на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка (СБ) европейските политици попаднаха под силен натиск. Но дали ще предприемат някакви действия?
Чисто технически, кризата в еврозоната може да бъде разрешена с емитирането на еврооблигации или с удължаване програмата на Европейската централна банка (ЕЦБ) за изкупуване на държавен дълг. И двете стъпки обаче биха изисквали фискални и финансови реформи, отбелязва коментаторът.
По-ефективно би било да се подсили фондът за подкрепа на еврото, смята Мюнхау. Икономистите Томас Майер и Даниел Грос предложиха на фонда да му се даде банков лиценз, така че да може по-лесно да привлича средства от ЕЦБ. Има и проект фондът да стане застрахователен. Всички тези предложения имат за цел неговото усилване, така че механизмът да може да оперира отвъд границите от 440 млрд. евро – сегашния таван на фонда за подкрепа на еврото.
Основният проблем обаче не е технически, а политически. Дебатът се фокусира върху непозволените методи за действие – никакви еврооблигации, никакви спасителни планове, без това и без онова. Докато светът дискутира следващите стъпки за борба с кризата, европейските власти все още не са ратифицирали дребни промени в механизма, които бяха приети от Европейския съвет още на 21-и юли, посочва Мюнхау.
И всичко това продължава, отбелязва коментаторът. Бундестагът едва в четвъртък тази седмица ще гледа промените в Европейския механизъм за финансова стабилност, а през октомври ще бъде гласуван и следващият транш за Гърция. В началото на следващата година пък вероятно ще се наложи гласуването на нова финансова програма за Гърция, или пък за Португалия и Ирландия. Всяка една от тях естествено ще се гласува поотделно в Бундестага.