Гърция може да се превърне в буре без дъно за европейските банки, пише в свой анализ Ройтерс.
Банковите институти трябва да се настроят за това, че ще получат обратно значително по-малко пари, взети назаем от задлъжнялата страна, отколкото са мислили, че ще получат през лятото при вземането на решение за спасителния пакет.
Deutsche Bank изчисли, че при замяната на ценните книжа с нови облигации с удължен матуритет частните кредитори ще понесат загуби не от 21% от номинала, а де факто от 25% и дори повече. Всъщност Deutsche Bank искаше да опровергае мненията на политиците, че спасението на Гърция ще се случи почти без никакви усилия от страна на банките, но вместо това засили опасенията на инвеститорите, че евентуален фалит на страната ще повлече със себе си и доста банки, понеже не са се подплатили достатъчно добре с капитал. Европейските фондови пазари реагираха веднага и потънаха в червената зона.
Приетият с големи мъки в края на юли спасителен пакет за Гърция за над 100 млрд. евро включи в себе си и капитала на частни кредитори (Private Sector Involvement, PSI). Той предвижда банки и застрахователи да заменят старите си гръцки облигации срещу други с удължен матуритет и по този начин ще допринесат с още 50 млрд. евро. При тази замяна се очакваше частните кредитори да загубят 21 на сто от номинала.
Както заявява главният контрольор на Deutsche Bank, Шарлоте Джоунс, пред Ройтерс, тогава калкулациите са извършвани при лихва по гръцките облигации от 9%. Днес обаче тя е доста по-висока, защото курсовете на облигациите на пазара са спаднали драстично. По-високата лихва е и знак на силно недоверие в средносрочен план за платежоспособността на страната и способността й драстично да намали дефицитите.
"Днес няма гръцки облигации с доходност под 13,75%", казва Джоунс. "Ако PSI бъде изчислен към пазарните лихви, по-високи от 9%, с всеки един процент нагоре загубите за инвеститорите се увеличават с около 4 процентни пункта“.
Едва ли някой очаква лихвите да паднат в близко бъдеще – напротив, несигурността остава доста висока. Конкретното предложение за замяна на облигациите ще бъде представено от гръцкото правителство едва през октомври и засега остава неясно колко кредитори ще вземат участие в преструктурирането. Колкото по-малко са те, толкова по-голямо би трябвало да бъде „подстригването“ на гръцките облигации. Правителството не изключва страната да стигне до контролирано преструктуриране на държавния дълг чрез 50-процентно "подстригване" на облигациите, писаха местните вестници Ethnos и Ta Nea. Информацията беше отречена.
Големият въпрос сега е доколко европейският банков сектор е въоръжен за битка с дълговата криза след финансовата криза през 2008 г. и държавните мерки за подкрепа на икономиките. С този въпрос през уикенда ще се занимават управителите на централните банки и други банкери на есенната сесия на Международния валутен фонд във Вашингтон.