Гръцкият бюджетен дефицит вероятно ще надхвърли 8% през тази година

През 2011 г. гръцкият бюджетен дефицит ще бъде по-голям от първоначално предвидения. Точно колко по-голям ще бъде той обаче остава тема на разногласия между гръцкото правителство и представителите на Международния валутен фонд (МВФ) и Европейския съюз (ЕС), които преговарят в Атина за отпускането на поредния транш от помощта за изпитващата затруднения страна, пише CNBC.

Ройтерс съобщава, че според източници, близки до МВФ и ЕС, гръцкият бюджетен дефицит ще достигне 8,6% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната, докато според гръцкото правителство дефицитът ще е по-скоро 8%. Влошаващите се фискални показатели Атина оправдава с по-дълбоката от очакваното рецесия. 

МВФ и ЕС, които отчитат ефекта от рецесията, посочват, че причината за по-високия дефицит е провала на средносрочната фискална програма на правителството.

В четвъртък шефът на независимата гръцка парламентарна бюджетна комисия Стела-Сава Балфусия подаде оставка с мотива, че динамиката на гръцкия публичен дълг е извън контрол. Тя критикува правителството, което от своя страна определи комисията като „неблагонадеждна“.

Анализатори на Credit Suisse определят фискалното състояние на Гърция като „смущаващо“.

„Очакваното през тази година задълбочаване на рецесията, причина за което в известна степен е глобалното икономическо забавяне, може единствено да влоши ситуацията около дълга още повече", казва Кристел Аранда-Хасел, икономист на Credit Suisse в Лондон.

Съществуват и опасения за изпълнимостта на приватизационната програма на гръцкото правителство, допълва тя.

„Тежкият спад, който претърпя гръцкият фондов пазар през последните няколко месеца, усложнява допълнително и без това предизвикателната задача за бърза разпродажба на достатъчно гръцки активи“, казва Аранда-Хасел.

Искането на Финландия за гаранции за помощта, която страната отпуска на Гърция като част от втория спасителен план, също предизвиква опасения. Все пак анализаторите очакват този проблем да бъде разрешен при посещението на финландския финансов министър на 6 септември в Берлин.

Проблемът с искането на Финландия е, че и други страни могат да поискат подобни гаранции, което на практика би обезсмислило помощта за Гърция. Този въпрос ще бъде разгледан на срещата на финансовите министри от еврозоната на 16 и 17 септември.

Ако проблемът с Финландия бъде преодолян, остават опасенията за участието на частния сектор в сделката за подмяна на гръцкия дълг, залегнала в основата на втория спасителен план за страната. Гръцкото правителство заяви, че ако участието на частния сектор е под 90%, сделката може да се провали.

„Определено съществува риск участието да е по-малко от желаното“, казва Аранда-Хасел. Тя обаче смята, че подмяната на гръцкия дълг ще бъде проведена и при по-ниско участие.

Според първоначалното предложение трябва да бъдат подменени гръцки облигации за 135 млрд. евро. По данни на Credit Suisse частните кредитори държат гръцки облигации за 150 млрд. евро с матуритет до 2020 г.

„Ако предположим, че 75% от частните кредитори се съгласят да участват в подмяната на облигациите, тогава сумата, която ще трябва да бъде осигурена през следващите 10 години, е 22,5 млрд. евро, или около 1% от БВП на страната за периода. Това според мен е напълно постижимо“, посочва Аранда Хасел.